Кръстьо Хаджииванов, 22-годишния великан

Още в далечната 1949г. един млад поет от Пиринска Македония написва в тефтерчето си думите, които впоследствие стават девиз на Европейския съюз:

БЕЗ ГРАНИЦИ НОВ СВЯТ ЩЕ СЪТВОРИМ

СВЯТ НА ЛЮБОВ НА ПРАВДА НА СВОБОДА.



Думите са цитат на Кръстьо Хаджииванов. Младежа - чудо, за който се знае удивително малко.

Започва да пише стихове още 7 годишен, едва научил буквите (РАЗГОВОР - 3 март 1937 г.; ПРОЛЕТ - 3 май 1937 г. и т.н.) На 14 годишна възраст става партизанин в Алиботушката чета, действаща в района на отбранителната линия "Метаксас" в Гърция. Там е до октомври 1944г., пренася оръжия през минните полета, участва в митинги в Сяр и Демир Хисар. Разбирайки потенциала му, новата комунистическа власт желае да го превърне в свой съюзник и му предлагат да отиде да учи в Москва, но  Кръстьо Хаджииванов твърдо отказва, без да се притеснява да го каже публично: "Аз искам да уча в Париж, не в Москва, защото е много близо до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер". (гр. Сяр, X 1944.г.). “Не разбрахте ли, че аз никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура, и най-малко на сталинската" (гр. Св. Врач III 1945 г.) С тези си думи и с продължаващите си стихове "детето" от Капатово си навлича гнева на комунистите. Пред директора на гимназията в Свети Врач Кръстьо е пребит от полицай в читалището, като на побоя е присъствал и висш агент на Държавна сигурност.

Започва системен физически и психически тормоз срещу него и цялото му семейство. Верният на свободата, пропит с идеализъм юноша не се отказва. Опълчва се и на денационализаторската политика, провеждана от комунистическите партии на България и Югославия под прекия диктат на Сталин и Тито, за създаване на нова "македонска" народност. Отговорът му на подканванията да се пише македонец е: "Само Ботев да бе останал единствен българин на света, аз ще остана вторият след него!" . Тогава написва стихотворението "Ботев" (1946г.)

Кръстьо знае какви ще бъдат последиците от непримиримостта му и започва да води полулегален живот, крие се от органите на новата, "народна" власт. През март 1950г. го изпращат в урановите мини в с. Сеславци, като го обричат на бавна и мъчителна смърт. По време на стачка в забоя е убит негов приятел. "Мамо, за нас повече няма живот на този свят" - пише в последното си писмо до майка си. Кръстьо избягва от мините и броди из Пирин като нелегален. Търси спасение в свободния свят и има намерение да премине границата и емигрира. На 27 юни 1952 е убит при засада край с. Чучулигово. Има и версия, че е заловен, доведен на брега на реката и разстрелян. В протоколите на Държавна сигурност пише, че е убит като диверсант от Гърция.

И днес гробът на Кръстьо Хаджииванов и точното място на което е убит, са неизвестни. Издигнати са паметници на предполагаемото му лобно място и в центъра на гр. Сандански.

Известни са обаче стиховете му, които той пише през целия си изпълнен с трудности живот - и като дете, и като ученик и партизанин, в урановите мини и като нелегален в Пирин. В 22-годишния си живот написва над 100 стихотворения, 9 поеми и един незавършен роман. Довършва пълната с оптимизъм поема "ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА И ЖИВОТА" часове преди да бъде убит. в нея отново повтаря думите си от 1949г.:

Със тази вяра ний ще победиме
неправдите и всякаква злина
БЕЗ ГРАНИЦИ НОВ СВЯТ ЩЕ СЪТВОРИМЕ
СВЯТ НА ЛЮБОВ, НА ПРАВДА, СВОБОДА!

Последните му написани думи са  на края на поемата: "Всичко писано набързо, затова има някъде грубости и некоригирани грешки. 26 юни 1952 г." Същата поема, за която редактора през 2005г. пише: "Удивителна творба! В завършения й вид е гениална! Какъв анализ, какъв синтез – всичко в подробности!
Тема-борец, написана от чист човек.
Какви престъпници са неговите палачи – комунистите – да убият гений в първия разцвет на съвестта!"

Стиховете му го нареждат сред едни от най-големите поети на 20-ти век. Докато в комунистическа България името му е забранено да се споменава, по света се публикуват негови стихове. Сестра му публикува негови стихове в България под носа на Държавна сигурност, представяйки ги като свои. Чехословашки дисиденти подпомагат издаването на първата му стихосбирка през 1990г., тъй като стиховете му са били символ и на тяхната борба.

Прочетете стиховете му и се гордейте с него и със себе си, българи! Не са много народите, които са успели да отгледат такъв син!

Поклон пред паметта на великия поет!

Тук публикувам едно от детските му стихотворения.

БЪЛГАРИЙО!

Българийо, майко мила,

ти си много плодородна,

ти си земен къс от рая

и затуй ще си свободна.

Грозде, жито, всичко раждат

твоите гърди богати...

Ний за тебе ще измремe

жертва всички ще станеме!...

Ех, да питат балканите

как са крили войводите,

как живели са дедите

и очували земите!...

23. II. 1938 г.
 Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2013/03/20/kr%D1%8Ast%D1%8Co-hadzhiivanov-22-godishni%D1%8F-velikan/