сряда, 1 май 2013 г.

Провалът на гръцко-сръбско-българската среща ...

... в Атина от септември 1991 ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА МАКЕДОНИЯ

БЛОГЪТ НА ПЕТЪР КОЛЕВ

Резюме на предисторията:

"Смъртта на Тито през 1980 поставя на изпитания вътрешното сцепление в югославската федерация. По традиция, в такива случай започва да се провокира напрежение със съседните страни. През октомври 1983 ръководителката на югославското федерално правителство Милка Планиц връчва меморандум по “македонския проблем” в Атина. Югославската пропаганда надхвърля границата на Балканския полуостров и засяга дори българската емиграция в Северна Америка."

"Точно такъв е и отговорът на София и Атина. Те предприемат координирани действия, типични за едно геополитическо партньорство."

"Геополитическото партньорство се запазва и при променената международна среда. То издържа успешно първата си проверка в Копенхаген, където между 5 и 29 юни 1990 се повежда среща на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) за човешките права.

"На пленарната сесия на 22 юни, Югославия обвинява България и Гърция в “брутално нарушаване правата на македонските малцинства” и разпространява специален меморандум."

"В случая се наблюдава паралел между намеренията на България и Гърция за известна стагнация в отношенията с Югославия, като София оставя Атина да бъде водеща при твърдия подход към Белград и Скопие."

"В същото време, по-прецизният поглед не може да не забележи, че проблемът се тълкува различно - Гърция въобще отрича македонския въпрос, а България неофициално смята “славяноговорещото население” в Гърция за българско – различие, което носи зародиш на бъдещ конфликт."

"След като изборите в СР Македония се печелят от привържениците на македонската независимост, към тях започва да се демонстрира симпатия на различни нива в София."

"В отговор, Белград излиза с официален демарш, обвинявайки София като “подстрекател” на тези действия, както и в провеждането на “антиюгославска” и “антимакедонска” политика. Югославската армия се активизира в посока Македония и българската граница. На 27 февруари БТА разпространява официална декларация на българското правителство, че “…българо-гръцкото сътрудничество не е в ущърб на никоя друга държава."

"Според премиера Димитър Попов, само твърдата българска позиция е предотвратила въоръжена акция на ЮНА в Македония. Последната е спряна малко след полунощ, няколко часа след огласяване на декларацията и потвърждаване на българската готовност за действие пред спешно пристигналия югославски посланик."

"Гърция също не остава безучастна и на 11 март 1991 обявява югославския заместник-консул в Солун, Сашко Теодоровски за “персона нон грата”. В отговор Югославия също гони гръцки дипломат."

"По същото време в Атина е сръбският президент Милошевич. Той отказва да отговори на многото въпроси по проблема с аргумента, че е в качеството си на сръбски президент, а не на югославски представител."

"В същото време започващото разцепление на Югославската федерация показва колко крехки са гръцко-българските отношения."

"На фона на военните действия в Хърватия, на 28 и 29 август се провежда неофициална среща на остров Санторини на външните министри на България, Гърция и Италия."

"По повод предстоящия на 8 септември референдум за независимост в Македония, България и Гърция потвърждават, че нямат желание да се говори повече за “единна македонска нация” или “македонски малцинства”.

"72% ог жителите на Македония участват в референдума от 8 септември 1991, като 95 % от тях подкрепят независимостта на републиката. При обявяване на предварителните резултати, българският външен министър Виктор Вълков е в Женева. Той обявява, че в близките седмици България ще признае на Македония същите права “като на другите републики” след необходимите процедури и, че се очаква посещение на македонския премиер Никола Клюсев в София."

"Съгласуваното решение е: “България трябва да подкрепи идеята за държавността на Македония, след като тя провъзгласи своята независимост, както и че това не би навредило на отношенията ни с други съседни балкански държави”

ърция спешно предлага тристранна среща с България и Сърбия на 19 септември по обстановката на Балканите."

"Президентът Желев е категоричен в спомените си, че единствената точка от дневния ред на планираната среща е била съдбата на Македония."

=======================================

Ами стига толкова. Ако искате да прочетете подробности за съюза Белград-Атина, за несъстоялата се среща и събитията около нея - вижте в Блога на Петър Колев. Накрая ще се насладите на една хубава македонска песен.

За последно, ще ви подскажа още съвсем малко със следния цитат:

"България обявява за свои приоритет в югославската криза опазване на целостта и стабилността на младата македонска държава, докато Гърция подържа сръбския план за връщане на Македония в умалената Югославска федерация."

За останалото - марш да четете!

И хич не ме интересува, че ви мързи да четете, тогава просто ще проспите прогреса и ще останете прости като простор!

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2013/04/05/proval-razdelqne-makedoniq/

1 коментар:

  1. # 1 Борис Says:
    април 5th, 2013 at 13:18
    Претстава си немате колку многу должите на България. И ви посакувам да не ви потребува наново да ви спасуваме г`зинята!

    # 2 n1 Says:
    април 7th, 2013 at 13:54
    Најголемото злодело за МАкедонците го направиле Бугарите, и ако мислам дека со овие Т.Н Бугари сме 90% исти, и дека тие не се бугари но го зеле името од териотријата која некогаш јаосвоиле пратурците турките ПРОТОБУГАРИТЕ, но ако го сакаат тоа име турско нека си го носат. А инаку како народ со нив сме 90% исти, но тие кој денес го носат името Бугари и таа територија прва направила држава направила големи злодела за нас кој живееме во Макеоднија. Најбитното огромните договорени преселби со Грците, нашето најблиско море геогравски каде сме сливни го извадија нашето население за да го зголемат бугарството кај нив, златниот егеј го дадовме за ладната и континентална бугарија. А да не зборам за тоа што промовираја бугарство низ Македонија, сан стефанска Бугарија која знаеа дека светот нема да ја прифати, и ако Македонија можи беше прифатлива идеја и за светот и ќе проголтаа таква држава, големо бугарските идеи и промции го заплаши светот од преголема бугарска руска држава и ние населението во македонја од таа ваша идеја си добивме распаднување иселување голготи па зошто да ве сакаме вас, па и да сме исти. Сега со тоа злодело ве немаме за исти. Нашиот сливен дел Егејот го изгубивме и штосега со вас да идиме во тие планинчиштата…па уште и ни наметнувате турко има бугари сокој војувавме 5 века, и сем тоа тоа име бугари иди од грчкото и латинското Вулгаре и латинскот Burglar што значат вулгарни прости и вест крадец Е ТАКВО ИМЕ НЕ САКАМЕ и ако сметам дека сме 90% исти со бугарите ама овие две работи не сакаме иселувањето и немакедонијата со ваш амин, и името.

    # 3 edge Says:
    април 10th, 2013 at 01:45
    Во интерес на вистината .. и вечно да сме благодарни нема да е доволно за вистинската помош и жртва што Бугарија ја поднела за сВободата за своите браќа во вардарскава Македонија попозната во светот како ФИРОМ. И уверен сум дека досегашната помош нема да е последна дури не се оствари сонот на вистинските ВМРО револуционери .. независна Македонија (од српското влијание) или обединување со матичната земја Бугарија!
    Тие што мислат поинаку, во интерес на вистината ке го цитирам Борис “Марш на читање“ !

    # 4 Борис Says:
    април 10th, 2013 at 20:53
    ” огромните договорени преселби со Грците” – сите кой сакале да се спасаат во България сме ги приеле. Тоа е значайно дека не ни било до територията, а до людето. Затоа се е пущила цела България в безнадежната Втора Балканска война – кога грци и срби почнале терор врз людето во Македония. Загубиле сме златна Тракия и Одрин и стотици иляди животи за людето во Македония. Затова беше и идеята за автономия, и лозунгот “Македония на македонците”. Толку од “сан стефанска Бугарија”!
    А името “българи” е носено от всички големи синове на Македония. Това, че вие не сте като тях си е ваш проблем!

    ОтговорИзтриване