Защиклена демокрация*

Преди време казах на Андрей: "Който прекали, изчезва оттук". Той не разбра думите ми, продължи да прекалява и силен страничен вятър го отнесе у п.м.

Сега аз съм на ред да изпитам верността на думите си. Прекалих.

Не стига, че съм уязвим поради насадения страх и нетърпимост към българите в Македония. Не стига, че изпъквам като бяла лястовица. На всичкото отгоре си позволих в течение на няколко седмици да се превърна в най-четения блогер. Макар и не заради повишаване качеството на постовете ми, а поради падане качеството на блогерая като цяло.

Изобщо - самонадеяно до арогантност... И ето ме отново "защиклен". Като в 2006-7 година...

И какво все пак накара администраторите да ме скрият от погледите на македонците?

Последните ми постове бяха насочени директно срещу диктатора Груевски и неговата политика на гетоизация на Македония. Както и към възможните резултати от тази политика.

А именно: дестабилизиране на Македония, разделянето й и обвързване на остатъка с Белград.

За да могат да ме разберат и "обседнатите с името и идентитетот": името да бъде променено от Бивша Югославска Република Македония просто на Югославска Република Македония. Със столица Белград.

Кое от двете доведе до защиклянето на блога?

Бас държа, че причината не е в изобличаването на Груевски. Все пак - лоша реклама няма. Да не говорим, че българин да пише срещу теб си е направо цяла атестация за "благонадежност" в Македония :)))

Според мен причината е изобличаването на новата сърбизация в Македония. И по-точно: напредването на събитията в тази насока.

Та да ви припомня и други свои думи от преди време: "Гледайте кога ще изчезна оттук. Изчезна ли, значи процесът е активиран".

Подозирам, че отново ще се окажа прав. Кризата отвори македонската врата. Засега - политическа, ще видим в какво ще прерастне.

Мама му стара, събитията ще изпреварят продължението на "100 годишната война за Македония"...

Май ще трябва да се концентрирам върху поредицата. При положение, че сценарият от толкова време е в главата ми, ще е тъпо да позволя Груевски да ме изпревари по своя сценарии.

Независимо дали е негов или той просто е един от основните актьори в сценария.

Както е според моя сценарий.
=====================================

* Работното заглавие беше "Защиклен", обаче понеже знам, че тези дни сте чувствителни на тема "демокрация" добавих думата, за да повиша читаемостта. Благодаря за разбирането  :)))


Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/12/26/za%D1%89iklena-demokraci%D1%8F/

100 годишната война за Македония

Поредицата, наречена “100 годишната война за Македония” представлява политическа фантастика и за да няма спекулации относно достоверността й, поставям общоприетия лицемерен надпис:

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

==============================================

Съдържание:

...

І. Групиране на участниците в Македония

Страстите антички и резултатът от тях

Сдсм-овци, соросоиди, ние банятите или просто югославяни

Албанския реотан и албанчетата

Нелегалните българи и мечата дупка

Сърбите: отаџбина Македонија те зове

Сърбите: отаџбина Македонија те зове

В предишните постове писах за античките, югославяните, албанците и българите.

Следващата група, която ще има значение при евентуален конфликт в Македония, е групата на македонските сърби.

Докато от явно демонстриращите сила и страна групи албанците притежават най-голямата сила,  сърбите прикриват старателно своята. Обаче по всичко личи, че въпреки малобройността на сърбите (по-малко от 2%),  именно те са най-голямата сила в Македония. Силата, която подготвя почвата да се покаже.

За разлика от българите, сърбите имат не просто правото легитимно да се декларират като такива, да създават и поддържат свои партии и организации, но имат и благодарността, дори почитта на македонците за това, че директно ги създадоха и през управлението си грижовно отглеждаха македонската нация и я пазеха да не настине. Основно от "бугарски грип" :)))

Те отдавна не са завоеватели и колонизатори. Приемат Македония като своя родина и я обичат не по-малко от който да било македонец или българин. Родени са там, животът им минава там и се опитват да направят Македония по-добро място за живеене. По начина, по който те разбират това. А разбиранията им в голяма част отразяват политиката на сръбската държава.

Сърбите открай време са най-антиалбански настроената част сред населението на Македония. Антибългаризмът също е пуснал дълбоки корени сред тях. Омразата към българите е продължение на политката на предците им, сръбските колонизатори в Македония, както и отражение на страха от български реваншизъм. Страх както от македонските българи, така и от македонците. В момента ги контролират, но при българско управление не биха имали тази възможност и знаят, че зомбираните бързо ще обърнат гладен поглед към тях. Те добре си спомнят Втората световна война. Евреите и те бяха страдащите части сред населението в Македония: интернирани в "трудови лагери", с конфискувани имоти, изселвани...

Сърбите не биха се върнали в Сърбия, няма какво да правят там. Виж, ако бъде отнесена Македония заедно с тях в Сърбия, тогава не биха изпаднали в дълбока морална дилема. Ако ги помолят за помощ в тази насока, отговорът би бил: "аз давам 100 конски сили и познавам два македонеца, които ще убедя да дадат по 50" :))).

Те обаче са наясно, че такова нещо е невъзможно на този етап. Не е невъзможна обаче първата стъпка към това - възраждането на нова югославска федерация в състав Сърбия-Македония. Или пък, в краен случай, падането на границата при приемане и на двете държави в Европейския съюз.

Тази възможност не се изключва от тях и затова сърбите се залагат за отворена към Запада политика. За да запазят обаче отворена именно границиата към Сърбия и да не рискуват границата с България да се отвори първа, според тях това трябва да се случи след приемането на Сърбия в този съюз. Ето защо сърбите приветстват, поощряват и дори директно ръководят политиката на изолация на античките и изострянето на спора за името като инструмент за постигане на тази изолация.

Най-тясно свързани са обаче с югославяните. Основната им разлика е в приоритетната цел на едните и другите: за югославяните това е съюз със силните в света, тоест Европейския съюз. Сърбите директно се залагат за Югославия. Като се знае, че сред югославяните има множество потомци на смесени бракове и те самите на второ място поставят югославски съюз, става ясно кое ще изпъкне като общ приоритет на двете групи: нова Югославия.

В сравнение с останалите сърби по света може да се каже, че това е единствената общност, която не е създала своя "Република" в съответната чужда държава. Другата такава държава е Косово, но там това неофициално се е осъществило. Това идва да подскаже, че за сърбите Македония наистина е родина и в нея се чувстват като у дома си.

На практика Македония е управлявана от сърбите и държавната политика следва техния интерес, макар и не винаги явно демонстриран. Недостъпните за българите институции са просто удобни инструменти в ръката на сърбите. Инструменти, с които са си служили деситилетия, които използват пълноценно и няма кой да им отнеме.

На превъзходството им пречат единствено албанците и отделянето в самостоятелна "Република" може да се разглежда именно като отделяне от албанците. Не случайно след ескалацията на размириците сръбските партии бяха първите, които изразиха мнение, че са персонално застрашени от ситуацията в страната. Отделянето от албанците ще не просто ще отстрани основен конкурент за властта в Македония, но ще тушира директна физическа заплаха за сърбите.

Сърбите имат цялата подкрепа на майчината си държава - Сърбия. Включително чрез ползване на наследената агентура от времето на Югославия, която работи изцяло в сръбски интерес. На тях се дължи фактът, че Македония поддържа добри отношения единствено със Сърбия. Това създава допълнителен комфорт на сърбите в Македония и разширява полето на влиянието им върху цялото население на Македония, нуждаещо се от външна помощ и защита.

=========================================

Това е последната група в Македония, чието съществуване има значение за развитието на евентуален конфликт в Македония.

Предстои описание на външните сили, които ще бъдат засегнати и ще вземат участие в конфликта.

Поредицата ще бъде наречена "100 годишната война за Македония" и за да няма никакви спекулации, аз лично я поставям в категорията "политическа фантастика".

=========================

Към съдържанието на поредицата “100 годишната война за Македония”.

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/05/13/srbite-otadzhbina-makedonija/

Нелегалните българи и мечата дупка

В предишните си постове писах за античките, югославяните и албанците в Македония.
Ред е за българите в Македония.

Трудно ми е да пиша за тях. Първо, защото съм пристрастен и второ, защото те на практика са в нелегалност.

В момента са малцина (по мои наблюдения), които публично и открито заявяват в Македония "аз съм българин" и не се крият зад фрази като "дедо ми соработувал со бугарите", "поседувач на бугарски пасош поради табличките/работата во ЕУ" и други подобни. Но тези малцина са успели да устоят там, където милиони са се пречупили и имат достатъчно дух, за да събудят милиони. Тоест останалите, които се изживяват като нелегални.

Тях ги има навсякъде, включително като участници в двете най-големи групи: античките и югославяните.

Няма как да не бъдат нелегални. В Македония е наложено правилото, че там не може да се роди българин. Наричат го  "бугарофил", т.е. объркан от "татарската пропаганда" македонец. Ние пък, българите от България, за македонците сме азиатски татари.

Това странно раздвояване може да се дължи само на едно: македонците се страхуват панически от думата "българин". Тя им напомня за времето, когато техните родители са се отказали от българския си род. За тяхно, както и за собствено оправдание, македонците държат никой в Македония да не се нарича българин.

Тази причина (засилвана и експлоатирана под различни форми от съвременните удбаши с всичките им способи) е най-важната българите на практика да са нелегални в Македония.

За тях не е проблем да не отвръщат на македонската агресия със собствена агресия. Те също имат собствено оправдание - че на практика са един народ с македонците, част от който е била принудена да се нарече "македонски народ". Но хората са си същите - съседи, приятели, роднини...

Грешка, която е коствала много страдания на българите (не само в Македония) през последното столетие, откакто започна Войната за Македония. Българите винаги сме възприемали, че Македония и македонците просто са си наши заради българския характер на населението и никога не сме правили задълбочени и прецизни планове за запазване на българщината там и пресичане на другите домогвания към Македония.

Именно това мислене: "те са си наши", е причината българите в Македония толкова лесно да живеят в нелегалност. Да се слеят с македонците, да се наричат самите себе си "македонци", без да смятат това за отстъпление от българския си корен.

Изчакват по-добри, по-демократични времена, в който ще могат да заявят свободно българското си самосъзнание и това няма да им коства работата, приятелствата и най-важното: да застраши благоденствието, а не дай Боже и безопасността на семействата им.

Иска ми се да направя едно сравнение с мечката, която изкарва трудния период - зимата, като спи. Оцелява, обаче през съня си отслабва постоянно и губи сили. Ако се окаже, че пролетта се забавя тя има два варианта: или се превръща в стръвница, или в крайна сметка ще умре от слабост. Зимата за българите в Македония продължи много дълго, а за тях е неприемлива идеята да се превърнат в стръвници. Подобно нещо би било равнозначно на канибализъм за тях. Продължават да спят и въпросът е дали запасите от българщина са били толкова много, че да успеят да се събудят.

Но пък почнат ли около леговището на мечката да се навъртат кучета и да се хапят едни други или пък в глупостта си да нападнат нея, тогава е почти сигурно, че ще се събуди. И колкото и да е отслабнала, ще има изядени кучета.

По подобен начин може да се очаква да реагират и българите. За тях не е трудно да са македонци, но опитат ли се да ги направят албанци или сърби, това наистина ще ги събуди.

Въпросът не е дали, а кога ще пожелаят да се отделят от другите групи, да се обособят и обединят, за да защитят правата си. Да формират обща позиция и да я отстояват. Колкото по-бавно стане това, толкова по-слаби ще са.

Друга слабост на българите се формира от факта, че нямат присъствие в редица институции. Такива, които на входа си имат задължителен антибългарски филтър. Поставен от съвременните удбаши, управляващи Македония или просто от настанилите се в тези институции още от комунизма югославяни, които силно се боят от разобличаване и не пускат случаен човек при себе си. Тоест филтър, за преминаването през който трябва да докажеш, че си българомразец. Институции с такъв филтър са МАНУ, съдебната система, цялата национална пропагандно-медийна машина, вероятно и полицията или поне ръководството й и тайните служби. Тези институции имат огромно влияние в Македония и позицията им ще е от изключителна важност за бъдещето на държавата.

Но пък българите имат в своя полза един огромен плюс. България вече осъзна, че да помага безкористно на Македония (както направи в два критични за държавността момента през изминалите 20 години) означава да засилва властта на удбашите там.

Така че българите могат да очакват цялата помощ на България да е насочена точно към тях и в защита на техните интереси.

=========================

Към съдържанието на поредицата “100 годишната война за Македония”.

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/05/12/nelegalni-balgari/

Албанския реотан и албанчетата

В предишните два поста писах за античките и за югославяните като най-многобройните обособени групи в Македония.

====================================

Докато ние се забавляваме, като си разправяме вицове за албанските реотани, албанците се забавляват като правят албанчета :)))

Това занимание ги направи третата вътрешна сила в Македония след античките и югославяните.

По кураж, разум, праволинейност и осъществимост на целта обаче именно те са най-голямата явна сила в Македония.

Точният процент на албанското население е неизвестен поради провалилото се преброяване. Възможно е да се окаже, че процентът им е нарастнал много повече, отколкото декларират властите и статистиката в Македония и поради тази причина преброяването бе провалено - не вярвам държавата да не е способна да организира и проведе едно обективно преброяване на населението. Това би означавало, че просто няма държава.

Албанците участват в управлението на държавата, обаче мнението им по основни държавни въпроси се пренебрегва. За да бъдат компенсирани за това търпение, албанските политици се подкрепят в прокарването на закони, уреждащи вътрешните отношения албанци-македонци, които са в ущърб на македонското население. Това създава постоянен, пълзящ дисбаланс на силите и осигурява набирането на вътрешна мощ на албанците, обаче ги ограничава при определянето стратегията на държавата на международно ниво. Албанците си дават сметка за плюсовете и минусите от това положение, което точно отразява и посоката на демографската промяна на населението. Затова имат само едно колебание: дали да се отделят от македонците сега и да вземат съдбата си в собствените си ръце, или да продължат да се мъчат със "соживотот", за да спечелят цялата Македония за децата си.

Освен обективните причини като религията и традиционните родово-обвързани отношения, разделението им от македонците се подстрекава всякак от държавната политика. Подклаждането на национализъм сред македонците води до нарастване национализма сред албанците. Изолацията на държавата не е в интерес на албанците и те се смятат за жертви на един чужд, при това измислен спор за име, което не чувстват свое.  Медиите ги нападат като ислямисти и виновници за всеки конфликт, в който има замесени македонци и албанци. Детските класове в училищата са разделени, македонци и албанци започват да тренират за война още там. Мухамед Али Яшари е мъртъв, споменът за него избледнява и никой няма воля да предотврати тези войни.

От друга страна, албанците са привилегировани спрямо обикновените македонци в много чувствителни области. Квотният принцип позволява на албанци с нисък ценз да изместват квалифицирани македонци от работни места. Изкуственото териториално разпределение позволи населени предимно с македонци градове да бъдат управлявани от албанци. Рамковият договор се разширява единствено в полза на албанците - характерен пример е въведеното двуезичие дори при официалните международни контакти. Най-голямо зло обаче донесе амнистията за военни престъпления, извършени през 2001г.  Освен че възмути македонците с цинизма си да не се търси справедливост от военни злосторници, тя повиши чувството за безнаказаност сред радикалните албанци.

Мнозинството албанци, както всяко мирно население, едва ли желаят война.

Но са готови да се присъединят към радикалните, ако се стигне до отстояване  правата или получените привилегии. Албанското население гасеше запалените черкви и манастири, но същото това население предизвика палежите, показвайки че е лесно да бъде вдигнато на протести и погроми заради една сценка от карнавала във Вевчани. Докато протестите срещу убийството на албанци от македонски полицай бяха обосновани от съмнения за прикриване на вината му, то масовата подкрепа на протеста срещу арестуването на чудовищата от Смилковското убийство говори, че за тях е настъпил моментът, когато не е важна вината, а дали е от нашите. Разделението с македонците е факт, остава да се официализира.

Най-важна опора за албанците обаче са техните сънародници от другите албански държави Косово и Албания. Общата им народна принадлежност ги прави силни и самоуверени. Опитни бойни групи от Косово няма да се поколебаят да се притекат на помощ на сънародниците си в Македония. И няма кой да им попречи да сторят това - нито слабите власти, нито международните сили в Косово. Албания също няма да се поколебае да окаже всякаква необходима помощ, макар и скрито от очите на международната общност.

=========================

Към съдържанието на поредицата “100 годишната война за Македония”.

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/05/09/albanski-reotan-i-albancheta/

Сдсм-овци, соросоиди, ние банятите или просто югославяни

В предишния пост стана дума за античките македонци.

Друга голяма група сред македонците са последователите на най-голямата опозиционна партия - СДСМ.

Докато античките вярват, че произлизат от Филип и Александър, те вярват, че са потомци само и единствено на южните славяни.  Последователи са на идеите на Цвийч за произхода им от "аморфната словенска маса в Македония". Друга тяхна характерна особеност е носталгията по бившата държава Югославия.

Македонска википедия:

All-Time First Yugoslav League Table ^[1]

Rank	Club	MP	W	D	L	GF	GA	GD	P
1	FK Crvena Zvezda	1335	719	328	288	2560	1415	+1145	1766
2	FK Partizan	1335	657	354	324	2285	1428	+857	1668
3	NK Dinamo	1302	597	366	339	2151	1495	+1006	1560
4	HNK Hajduk	1302	587	346	369	2088	1486	+602	1520
5	FK Vojvodina	1221	465	311	445	1670	1595	+75	1241
6	FK Sarajevo	1228	447	311	470	1674	1773	-99	1205
7	FK Velež	1174	435	309	430	1668	1615	+53	1179
8	FK Željezničar	1063	403	274	386	1456	1424	+32	1080
9	OFK Beograd	977	343	281	353	1355	1355	0	967
10	FK Radnički Niš	979	339	250	390	1088	1244	-156	928
11	FK Vardar	1005	328	251	426	1195	1459	-264	907

English Wikipedia:

Performance by clubs/republics

	Club	S.R.	Champions	Runners up	Third place
1	Crvena Zvezda	SRB	19	9	7
2	Partizan	SRB	11	9	8
3	Hajduk Split	CRO	7	6	8
4	Dinamo Zagreb	CRO	4	11	7
5	Vojvodina	SRB	2	3	2
6	FK Sarajevo	BIH	2	2	0
7	Željezničar	BIH	1	1	2
8	Velež	BIH	0	3	4
9	OFK Belgrade*	SRB	0	2	2
=10	Radnički Belgrade	SRB	0	0	2
=10	Radnički Niš	SRB	0	0	2
=12	Lokomotiva Zagreb	CRO	0	0	1
=12	Sloboda Tuzla	BIH	0	0	1

Поради тези причини аз ще ги наричам просто "югославяни".

Чистият произход без никакви примеси се забелязва и в техните вярвания, обаче поради коренно различното им схващане за него в сравнение с античките (славяни срещу елини) не съм сигурен дали може да се каже, че двете групи са от един и същ етнос. Липсват характерните, обединяващи етническата група белези "вярване в общо биологично наследство и историческо минало ". Поради това ги считам за отделна група (не задължително етническа, просто отделна група македонци) и пиша отделен пост за тях.

Югославяните имат едно огромно предимство пред античките - според тях изграждането на македонската нация е завършено и не се боят от разтваряне на държавата към света. Напротив, това е техен приоритет, тъй като те традиционно са на мнение, че Македония може да оцелее само под покровителството на по-силна държава. Поради това търсят съюз с други държави, който да гарантира безопасността и да улесни икономиката на Македония. Единствен невъзможен съюз според тях е с България поради опасността от връщане на историческата памет сред населението и разколебаване на македонизма. Страхът им все пак не е толкова силен и осъзнават ползите от приемането на Македония в Европейския съюз и военния съюз НАТО, в които участва и България. Готови са да сменят дори името на държавата, за да получат покровителството на по-силните.

Със Сърбия ги обвързва носталгията по Югославия и членството на много потомци от смесени бракове.



На пръв поглед сръбската държава в момента е донякъде пренебрегван от тях партньор. Това е в резултат от временното й изоставане в световните процеси на глобализация, което противоречи на основната идея на югославяните за съюз със силните. Обаче при липса на перспектива за по-силен съюз и особено ако възникне необходимост от бърза и решителна намеса в защита на Македония не просто ще си спомнят за бившия федерат, а дори ще се молят за съюз със Сърбия и нейното покровителство. Все пак това е единственият съсед, който считат за по-голям юго-славянски брат и комуто имат пълно доверие.

=========================

Към съдържанието на поредицата “100 годишната война за Македония”.

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/05/07/sdsm-ovci-sorosoidi/

Страстите антички и резултатът от тях

Възможно ли е Македония да е унищожавана умишлено, за да бъде подарена на съседна държава?
До преди няколко месеца, може би до преди година бих отговорил отрицателно на този въпрос. От години е ясно, че Македония е унищожавана, но си мислех, че това е от глупост и стремеж да бъде създаден изкуствен "идентитет".

Напоследък обаче все по-явно става, че антиквизацията не е безумен и обречен стремеж към утвърждаване на македонщината, а е умишлено унищожаване на Македония.
От 2005г. Македония е владяна от Груевски, поддържан от така наречените антички македонци. От тогава Груевски работи в следните направления:
1. Изолация и гетоизиране на Македония, така че никой да няма интерес от запазването й.
2. Контрол на населението чрез пране на мозоци и видиотяване, осъществявани чрез:
- поощряване на национализма и етническата нетърпимост;
- насаждане на всеобщ страх от външни врагове, към които са причислени останалите държави и народи;- пълен медиен контрол;
- увеличаване с хиляди бройки щата на т.нар. "тайна полиция" (доносници, агитатори и провокатори);
- приучване на хората да приемат лъжата като нещо оправдано и необходимо;
- съсипване на образованието и пълнене на учебниците с псевдонаука, объркваща децата;
- безогледно и откровено фалшифициране на историята.
3. Репресии и създаване ненавист към поддръжниците на опозиционните политически партии.
4. Раздор и подозрителност между самите македонци чрез възможността всеки да бъде обвинен за "предател".
5. Икономическо съсипване чрез огромни разходи за "споменици" и раздуване на администрацията чрез създаване работни места за доказали се привърженици.
6. Създаване неравнопоставеност, ненавист и страх към албанското малцинство в Македония, включително чрез осигуряване на албанците на недостъпни за македонците привилегии.
Към какво се стремят античките с осъществяването на горните точки?
На пръв поглед това може да е от интерес за самите македонци, така че да се отделят от албанците и да се запазят като мнозинство поне на малкото територия, която ще им остане.

Гетоизирането, видиотизирането и създаването на раздор между самите македонци обаче не се връзват с подобно развитие. По-скоро се работи за пълното унищожаване на държавността и създаване на невъзможни условия за създаване на нова македонска държава.
В такъв случай действията на античките са в интерес на някой съсед, хвърлил око на македонската територия. Кой е този съсед може да се разбере от факта към кого не е изолирана Македония и с кого се поддържат някакви отношения. Единствена такава държава е Сърбия. Показателно е също така, че доказани агенти на сръбските служби работят за античката идея и персонално за Груевски.
Такъв подарък към съсед трябва да бъде представен пред македонците като единствено възможно решение, като липса на каквито и да било други алтернативи. Това може да се осъществи в резултат на размирици и взаимни обвинения за загуби и действия, които да покажат на хората, че е най-добре Македония да бъде управлявана отвън.
Евентуалното осъществяване на подобен сценарии в Македония ще е доказателство, че целта на Груевски и антиквизацията наистина е предаването на Македония под ново сръбско управление.

=========================

Към съдържанието на поредицата “100 годишната война за Македония”.

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/05/07/strastite-antichki/