Британецот Крис Вудраф е прогласен за „најлош фалсификатор на сите времиња“, бидејќи не знаел колку денови има февруари.
Полицијата го фатила Вудраф благодарение на лажната полиса за осигурување на која пишувало дека важи до „31 февруари 2009 година“.
Не е британецът най-лош фалшификатор... Има много по-мизерни от него.
В предния си пост попитах дали цялото партизанско движение в Македония може да се събере в едно видео? Някакъв идиот ми плесна един коментар за "Масакрот во Дабница". С който ме убеди, че партизанското движение не може да се събере в едно видео, обаче може да се събере в няколко фалшификата :)))
Става въпрос за едно фалшифицирано "сведошество" на оцелял участник в "масакрот". "Сведошеството" можете да видите на тези два линка:
- на 04.06.12г. в
"Old Prilep", този път придружено с имената на жертвите и снимки на убитите, включително как лежат разстреляни на пътя, до сенки от български войници. Същият текст е копиран в
коментар на поста ми;
Най-напред за автора на сведошеството - бай Петко Велкоски. Според македонската "история" бай Петко оживява на два пъти по чудо: веднъж при "масакрот край Дабница" на 19-ти септември 1942г. и втори път при
пълното избиване на четата от отряда "Гьорче Петров" на 19.12.1942г.
Да ви кажа ли кой оцелява при две масови убийства в рамките на три месеца? Този, който има пръст в тях. Може би с ликвидирането на отряда "Гьорче Петров" бай Петко е изпълнил задачата, за която е останал жив край Дабница... За такава версия говори и неприязънта му към втория оцелял, който би могъл да го разобличи... Можем само да гадаем дали е голям късметлия или сам се е погрижил за късмета си. Обаче точно на негово "сведошество" доста бих се почудил дали да вярвам.
Обаче проблемът не е бай Петко. Проблемът е същия онзи редовен проблем, съпътстващ всяко събитие в миналото на Македония: това "сведошество" е фалшифицирано!
Сравнете само двете цитирания. Уж са еднакви, но един път се появяват едни думи, после други... Обаче най-очевидния пример е следния: в цитата на "Утрински" бай Петко споменава 16 жертви, а в "Олд Прилеп" говори за 17 жертви... Е как така едни и същи думи един път са "Шеснаесетмина подло убиени. Велам: шеснаесетмина," а после стават "Седумнаесетмина подло убиени. Велам: седумнаесетмина,"?
Истината е, че и до днес не знаят нито броят, нито имената на убитите. Общо различните имена на жертвите в трите статии са... 27!!! Плюс 4 спасили се: бай Петко, Тоде Ристески, Тоде Келешоски и Коле Тошоски... На "Олд Прилеп" има 20 снимки на убити, според историка всички убити са 18... Алооооооо, оляхте се бе!
Да ви разказвам ли още? Как според бай Петко единият от
братята Бешироски го убиват в затвора, а после го разстрелват... Как бай Петко не споменава
никакъв Гога Нунески, обаче го има в списъците на разстреляните... Или пък как
според сърбите при разстрела е оцелял Киро Гаврилоски...
А обърнахте ли внимание на фона на некачествената снимка, как добре се открояват сенките на българските войници? Надвесени над жертвите си и доказващи що за злосторници са? Само на пътя са сенките, а нагоре по синора - петна... Как събитието е станало през нощта, а войниците са чакали до сутринта, за да снимат разстреляните, преди да ги погребат... Как ги няма купчините от тела на бай Петко... Само снимката е цяло "Трето полувреме"... Някой виждал ли я е да каже откъде е?
Ясно е, че събитието на пътя до Дабница е пълно с неизвестни и появата на "сведошество", тоест фалшификата, се опитва да утвърди още един мит в македонската история като действително събитие.
Ууууууу, гнусни фалшификатори!!!
Оригинален пост:
http://vihren.blog.mk/2012/10/14/falshifikatori-mizerni/
