Защиклена демокрация*

Преди време казах на Андрей: "Който прекали, изчезва оттук". Той не разбра думите ми, продължи да прекалява и силен страничен вятър го отнесе у п.м.

Сега аз съм на ред да изпитам верността на думите си. Прекалих.

Не стига, че съм уязвим поради насадения страх и нетърпимост към българите в Македония. Не стига, че изпъквам като бяла лястовица. На всичкото отгоре си позволих в течение на няколко седмици да се превърна в най-четения блогер. Макар и не заради повишаване качеството на постовете ми, а поради падане качеството на блогерая като цяло.

Изобщо - самонадеяно до арогантност... И ето ме отново "защиклен". Като в 2006-7 година...

И какво все пак накара администраторите да ме скрият от погледите на македонците?

Последните ми постове бяха насочени директно срещу диктатора Груевски и неговата политика на гетоизация на Македония. Както и към възможните резултати от тази политика.

А именно: дестабилизиране на Македония, разделянето й и обвързване на остатъка с Белград.

За да могат да ме разберат и "обседнатите с името и идентитетот": името да бъде променено от Бивша Югославска Република Македония просто на Югославска Република Македония. Със столица Белград.

Кое от двете доведе до защиклянето на блога?

Бас държа, че причината не е в изобличаването на Груевски. Все пак - лоша реклама няма. Да не говорим, че българин да пише срещу теб си е направо цяла атестация за "благонадежност" в Македония :)))

Според мен причината е изобличаването на новата сърбизация в Македония. И по-точно: напредването на събитията в тази насока.

Та да ви припомня и други свои думи от преди време: "Гледайте кога ще изчезна оттук. Изчезна ли, значи процесът е активиран".

Подозирам, че отново ще се окажа прав. Кризата отвори македонската врата. Засега - политическа, ще видим в какво ще прерастне.

Мама му стара, събитията ще изпреварят продължението на "100 годишната война за Македония"...

Май ще трябва да се концентрирам върху поредицата. При положение, че сценарият от толкова време е в главата ми, ще е тъпо да позволя Груевски да ме изпревари по своя сценарии.

Независимо дали е негов или той просто е един от основните актьори в сценария.

Както е според моя сценарий.
=====================================

* Работното заглавие беше "Защиклен", обаче понеже знам, че тези дни сте чувствителни на тема "демокрация" добавих думата, за да повиша читаемостта. Благодаря за разбирането  :)))


Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/12/26/za%D1%89iklena-demokraci%D1%8F/

Цивилизована диващина

Дискусията с Гоше ме накара наистина да се замисля: може ли по-неразвита цивилизация да победи по-развита?

Да ви покажа две снимки:

Това са останки от древния град Никополис Ад Иструм. За който дори Гоше не може да отрече, че е съществувал. Богат град, в който е кипял живот, секли са монети, издигали са статуи, произнасяли са речи и са ходели на театър. Изграден с водопровод и канализация, централно отопление, амфитеатър, агора, настлани улици... И разбира се, крепостни стени. Които да ги пазят от варварите. Да, ама не. Дошли варварите и видели сметката на цивилизованите и високо развити строители на града. Всъщност се предполага, че гражданите се изселили още при заплахата от варварите - не са открити следи от обсада и битка, както например на Перперикон.

Та диваците до такава степен били диваци, че не можели да поддържат тези сгради. С помощта на измазани с глина плетове разделили вътрешността на термоперипатоса - вероятно използван за събрания от гражданите.

Направили си глинени стаички във внушителната сграда, вместо да пуснат отоплението, което имала... После започнали да разграбват дяланите камъни, изящните колони и да строят огради и кочини с тях. Да гледат прасетата образите на гражданите и да се угояват като тях...

Каква обаче е била причината диваците да не могат да поддържат сградите? Много проста - диваците не са имали роби. Именно робите са носели дърва за централното отопление, дялали са камъни и статуи и са поддържали водопровода. Точно робите са били слабото място на градската цивилизация - на едно семейство сигурно са се падали десетина роби. Които с радост са се присъединили към диваците. Така че въпреки помпозността на града, цивилизацията, която го е създала, вече е била изостанала.

По-развита цивилизация са представлявали именно "варварите", които са създали между себе си друг вид обществени взаимоотношения. Силен си - грабиш и имаш за себе си, а не живееш по арените за кефа на облечените в свила и коприна хвалипръцковци. Слаб си и живееш под закрилата на хвалипръцковците - ами тогава работиш и остава и за теб. Искаш онази жена - взимаш я, а не чакаш да видиш какъв крокодил ще ти даде господарят. Не можеш да вземеш онази жена - ами тогава си взимаш крокодил, но знаеш, че си е твой крокодил.

Това е - степента на цивилизованост не се определя просто от технологичния напредък, а основно от устройството на обществото. Представителите на неразвита цивилизация могат да победят в някоя област представителите на развита цивилизация, но не могат да се наложат над тях. Такава победа представлява победата на бойното поле, която е напълно възможна при сравнително еднаквите технологични възможности. Обаче неразвитата цивилизация, след като победи по този начин по-развитата, възприема цивилизационните придобивки и "диваците" се цивилизоват, т.е. отново побеждава развитата цивилизация.

Всичко показва, че Римската империя е била най-развитата цивилизация по време на дълговековното си съществуване (дори да изключим Източната римска империя, паднала под ударите чак на турците). По времето обаче, огато е загинала безславно, е била на по-ниско стъпало от "варварите". Те са имали по-добра организация, имали са по-добри оръжия, имали са повече съюзници... Тоест, по това време вече те са цивилизованите, а не римляните. Забуксували в строя си от преди векове, римляните са били истинските диваци на средновековието. И не случайно именно "варварите" на по-късен етап правят нова, цивилизована по техните норми, Света Римска Империя.

В резултат на закономерните победи на по-цивилизованите народи светът постоянно се е развивал и цивилизовал все повече и повече. До степен да започне да смята хомобраковете за нещо нормално. И че кучетата имат повече права от децата. Обаче ако не сме прави и това е някаква изкривена цивилизация, просто ще дойдат по-цивилизованите от нас хора и ще ни научат на ред :)))

Та те така!

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/11/01/civilizovana-divashtina/

Днес: Българските архиви влизат в Уикипедия

България стана петата страна в света, подписала споразумение с Уикипедия за предоставяне на дигитални копия на държавния си архив за ползване от интернет-потребителите.

По този начин всеки в света ще има достъп до автентичните български документи.

Първата снимка от архива, качена в Уикипедия е на генерал-лейтенант Георги Вазов.



Между документите се очаква да има и много интересни сведения за миналото на Македония. До края на годината например се очаква публикуване на полицейското досие на Никола Вапцаров.

Веднага след излизането на първите документи се очаква Уикипедия да бъде обявена за дяволско изчадие в Македония и да бъде забранена с указ на министър-председателя :)))




Оригинален пост и коментари: http://vihren.blog.mk/2012/03/13/balgarskite-arhivi-wikipedia/

България при нов конфликт в Македония

Вчера стана въпрос дали България би помогнала на македонците при нов конфликт с албанците?

Нека да погледнем как е постъпвала България в миналото и как би постъпила сега или в близко бъдеще, при сегашните условия.

На два пъти в решителни моменти, със съответните решителни действия на България държавата Македония е спасена.

Президентът Жельо Желев признава Македония на 15.01.1992 година, когато се разработва плана Милошевич-Мицотакис за подялбата й между Гърция и Сърбия. България не само става първата държава в света, признала Македония: президентът Желев в лични разговори убеждава както руския президент Елцин, така и турския президент Демирел да признаят Македония. Отделно българската дипломатическа активност по света е насочена към убеждаване колкото се може повече държави да признаят Македония. С решителната българска политика Македония получава независимостта си, без в нея да се пролее кръв, както стана с другите югодържави.

През 2001г. в Македония започна гражданска война, инспирирана от сръбския интерес проблемът с албанците в Косово да се разпространи извън границите на Сърбия. За инертната международна общност на фона на другите юговойни това е дребен проблем, изчистващ остатъчните напрежения в постЮгославия. За България обаче това е проблем на населението с български произход в Македония. Президентът Петър Стоянов прави едно на пръв поглед изключително емоционално изявление, с което декларира готовността на България да помогне по всякакъв начин на Македония, включително с войски. Всъщност това изявление е много добре премерено и показва на международната общност, на Албания и Сърбия какви могат да бъдат последиците от тази „незначителна гражданска война”. България праща оръжие на слабо въоръжената тогава македонска армия и полиция, показвайки, че думите на българския президент не са блъф. Международната общност не губи повече време и се заема с разрешаването на етническия проблем в Македония. В резултат военните действия в РМ са спрени, мирът – възстановен и държавата е запазена.

Какъв беше резултатът от тези действия, благодарение на които днес съществува Република Македония?

Бившите удбаши, инфилтрирани във всички кръгове в Македония си дадоха сметка, че македонизмът все още е изключително крехък и опасността от „ребугаризация” е огромна. Тази опасност идваше основно от пробългарските елементи в партията ВМРО-ДПМНЕ. Югоносталгичната идеология на СДСМ вече не беше актуална и не можеше да се използва като адекватна алтернатива за македонците. Затова удбашите активираха елементите си и овладяха именно ВМРО-ДПМНЕ. С това се постигнаха две задачи: партията беше изчистена от „бугарашите” и в нейната основна платформа залегна насаждането на „античкомакедонски идентитет”. Тази „подложка за идентитет” бе профункционирала в Македония още по времето на Каравангелис и Новакович и бе доказала устойчивостта си във времето, така че просто тяхното дело бе продължено със съвременни средства.

Когато Груевски взе властта през 2006 година, всичко вече бе подготвено. Той започна дива „антиквизация”, съвпадаща точно с интересите на удбашите.

За целта Македония бе изолирана от останалия свят чрез изкуствения спор за името. Задълбочени бяха връзките със Сърбия като „единствена приятелска държава”. Започна производството на фалшиви „историци” и „патриоти”, в които особено активно се инфилтрираха сръбски потомци като Александър Донски и доказания удбаш Латас. Правеха се преводи на „Розетски камъни”, клипове за „македоноидната раса”, статуи и „антипротести на антипротестите”. Медиите в Македония бяха брутално принудени да работят за „античката платформа”. По интернет форуми и блогове бяха поставени на дежурство антиквизатори, които да заглушават всякакво друго мнение. Течеше видиотизиране на децата в училища и университети, за да вярват в „световния заговор срещу Македония” и да не желаят да видят други информации, освен поднесените им наготово от антиквизаторите.

За да успее удбашкия план, основно условие оставаше да бъде парирана всяка проява на българщина в Македония. Отново влязоха в употреба изпитани през миналия век пропагандни методи като „бугарите са татари”, „бугарите са фашисти”, „бугарите не знаат кои са”, „бугарите са малцинство в Бугария” и т.н.

Организираха се антибългарски кампании: редовното унищожаване на плочата на Мара Бунева и побой над осмелилите се да почетат паметта й, бутането паметника на Тодор Александров, обстрела с камъни на жени и деца от агитката на ЦСКА, унищожаването на гробове на българи, загинали за Македония, прекъсването на преброяването, което можеше да даде представа за етническите съотношения в Македония, филмът „Трето полувреме”…

Основен грях на новата власт обаче е организирания от държавата терор над всеки, осмелил се публично да заяви, че е българин. Жертвите от побоя на кея на Вардар, Мирослав Ризински, Спаска Митревска, Драги Каров, Виктор Канзуров, Здравко Здравески, Миле Йовановски… това са известни имена на българи, жертви на съвременния държавен терор в Македония. Колко са неизвестните, които не са се осмелили да потърсят публичност, историята ще покаже.

При тази враждебност българското общество разбра съвсем ясно, че в лицето на Македония отглежда враг на границата си. Липсваха гласове от самата Македония, които отвътре да осъдят тези прояви като недопустими. Освен публично изявилите се българи (с всички последствия за тях), останалата част от населението мълчеше. Включително десетките хиляди хора, декларирали се като българи, за да вземат български паспорт. Всъщност мълчанието им се явява подкрепа, дори съучастие в терора над българите и очернянето на България. Това двуличие, при което български паспорт се получава за лична изгода, а не като чувство за принадлежност към българите, също бе отчетено от българското общество. Практиката не бе преустановена поради невъзможността да се разграничат „истинските” от „фалшвите” българи в Македония. Но тази проява допринесе допълнително към ставащата все по-негативна представа за македонците в България.

Тези действия доведоха до логичния си резултат (най-вероятно предварително заложен от удбашите). Сред българското общество изчезна всякакво съчувствие към съдбата на тези „български потомци”, самички предпочели да вървят по пътя на „антикомакедонизма” и свързания с това антибългаризъм. Ако по-рано изблиците на македонизъм предизвикваха съжаление от нещастната съдба на тези хора, днес предизвикват смях и подигравки сред българите. Никой вече не възприема тезата, че „хората в Македония са настройвани насилствено срещу България”. Тези хора имаха достатъчно време да докажат, че тяхното желание не е такова, но те не го сториха. Мълчат, поставяйки се на страната на антибългаризма. Никой вече не е склонен да възприеме оправданието „Ама ние бяхме манипулирани”. Няма манипулация, която да продължава 20 години при самостоятелно управление. Това е принцип, а не манипулация!

При тези обстоятелства България и българите нямат интерес да защитават антибългарси настроеното население в Македония и да се грижат за мира там. Напротив, войната би спомогнала за разграничаването на българите в Македония, които все още се страхуват, от общата маса на македонското население. От български интерес е именно тяхната защита, но не и чуждото население като цяло.

Такава защита най-лесно може да бъде проведена на територията на България, като на македонските българи бъде оказана помощ да се заселят и им бъдат осигурени условия за живот в България. Както се е случвало нееднократно в миналото. По този начин македонските българи ще бъдат защитени и от терора на вживелите се в античката роля македонисти. Останалата, небългарска част от населението, независимо дали останала в Македония или потърсили временен подслон като бежанци в България, трябва да бъде третирана единствено от гледна точка на хуманизма и международната солидарност, без да се вменяват на българската страна никакви особени задължения към тях.

Събитията, включително военни, на територията на Македония също не представляват никакъв специален интерес за България. Придобиването на нови територии не влиза в българските национални интереси. Много по-важно е влизането в Шенгенското пространство и падането на всички (макар и символични) граници пред българите в Европа. Дори намекът за стремеж към нови територии би представлявал пречка към тази цел. Да не говорим за трудностите с „адаптацията” на тези нови територии към българските и европейски закони и правила. Опитите на различни националистически организации България да се възползва от тази „възможност” и да придобие нови територии ще бъде париран както от управлението и от обществото, така и от международната общност. Така че това е най-малкото, за което България би обърнала особено внимание на Македония.

Единственият национален интерес на македонска територия може да е насочен към защита на пожелалите да останат в бъдещите Илирида или Македония (или както нарекат остатъка) българи и опазване на българското културно наследство там. Досега българите бяха тероризирани, а българското културно наследство, ако е възможно бе присвоявано, а ако не е възможно - унищожавано от македонците. От тази гледна точка за България е без значение кое ще бъде преобладаващото население и дали непожелалите да се изселят българи ще попаднат под албанско, под ново македонско или дори под сръбско управление. Те при всички случаи ще бъдат малцинство. Така че за България няма да има разлика, стига да успее да наложи международните принципи за опазване както на малцинствените права (включително религиозни), така и на културното си наследство.

Вижда се, че липсва каквато и да е основателна причина за някаква активна роля на България при нова гражданска война в Македония. Поуките от миналата ни помощ подсказват, че най-правилното решение е да бъдат оставени македонците да изпият до дъно чашата от идиотизъм и шовинизъм, която напълниха. Без значение кой им приготви тази чаша и накъде ще бъдат подкарани след войната. През времето стана ясно, че „македонец” (независимо дали е себеосъзнат или видиотизиран) значи враг на българите и ние нямаме интерес да подпомагаме подобно общество на собствената си граница. Много повече ни засягат събитията в Гърция или Румъния, с които не ни разделят граници.

Като изключим ползата от това, че ще бъде разграничено българското население в Македония и ще има възможност то да бъде подпомогнато да се влее в българското общество, войната в съседната държава Република Македония за България има толкова значение, колкото имаше войната в Сърбия.

Изводът е, че македонците не могат да разчитат вече на помощ от България. Ако не успеят да спрат плановете за подялба на Македония и влязат в нова война (въвлечени в нея или предизвикана от тях), те ще трябва да се справят или сами, или да викнат на помощ имащата подобна съдба Сърбия.

С което последната част от плана на владеещите Македония удбаши ще бъде изпълнена и южното постЮгославското пространство ще бъде разпределено между преобладаващите и днес сили и влияния.

Македонец=жертва

Кой изпра мозоците на хората в Македония и ги превърна в беззащитни идиоти?

Баба Марта

Баба Марта бързала

мартеници вързала,

да сме бели и червени,

весели, засмени.



Не минава 1-ви март, без тази песничка да ми се завърти в главата. И няма как - има ли дете в България, което да не помни Баба Марта? :)))



Откъде идва обичаят да се подаряват мартеници и преданията за баба Марта?

Ето какво е написал преди век и половина Петко Р. Славейков за празника на 1-ви март (целия текст - на линка):

"На Пъвий марта, още в тъмно пред зори, по някои градове и села из България премятат на прозорците или на чардака, ако има, някакъв червен плат или пояс, за да са зарадва Марта, като види, че я посрещнали с червено. После, доде още спят децата, сплитат нишки алени и бели (понякъде турят и бели),та ги привързват около врата и около двете ръце на децата, да ги види Марта, като излязат, че я посрещат с шарено."



Ето цитат и от Ведата, записана от Веркович (целия текст - на линка):

Де си е, мале, маринка,
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми уть край земе
Утъ край земе, слану море,
Летнала ми на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море,



Много са преданията за мартеницата, разпространени из България. Мнозинството от тях свързват мартеницата с прабългарите. Това най-вероятно не е случайно, тъй като използването на мартеници бележи пътя до Дунавска България - Индия, Пакистан, някои части на Русия, Молдова, Румъния, България, Македония и части от Сърбия, Албания и Гърция.



Ето няколко съвременни текста, които претендират да представят легендиСлед като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”, свързани с Аспарух:

Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му.

==============================

След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
==================================

Котрагите държава бяха сътворили,
клон български сред волжската земя,
червено_бяла вест тук гълъба донесе,
чрез крилата свои и кръвта!!!!

===============================



Тези легенди най-вероятно са съвременни, но приказките, легендите и най-вече обичаите, свързани с Баба Марта са разпространени из цялата българска земя.

Ето части от тях:



В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Найният двойнствен образ - ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време - пак женското, но стихийното начало.

===============================

Някога живяла Марта със своите двамина братя високо в планината. И двамата й братя носели едно име – Сечко, но единия наричали Малък Сечко, а другия – Голям Сечко.

=========================================

Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

===============================

Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си.

==================================

Някаде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома.

=====================================

Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни".

====================================

Ядосала се баба Марта, разфучала се, развилняла се, пък накрая се разсмяла.



Много стихове, песни и легенди за Баба Марта може да намерите тук: Всичко за Баба Марта и мартениците или пък на портала Старт.бг - http://babamarta.start.bg/. Разбира се, винаги може да се обърнете към Бабамартенската  Уикипедия :)))

Разбира се, поста няма да е завършен, ако не споменем Пижо и Пенда - двойката, живееща в мартениците :)))

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Q97Ow5xt5ww[/youtube]



Много още може да бъде разказвано за Баба Марта и мартениците. само още нещо интересно: моите познати, включително и аз, харчим не по-малко от 5 лв. за мартеници, които подаряват.  От малките деца до възрастни. Нека все пак това да са 50% от хората в България, излиза, че около 20 000 000 лв. се харчат на 1-ви март за мартеници. Странно ли е тогава, че китайците иззеха производството от бабите? :)))

Честита Баба Марта на всички българи, където и да сте!

За бугарофилските работи

Тук се е разгоряла здрава дискусия - http://ofca.blog.mk/2012/02/11/beshe-i-ke-bide/.

Прави ли ви и на вас впечатление това, което ми прави на мен?

Любчо Георгиевски не поддържа фалшификатите в историята на Македония, говори открито каква е световната историческа наука.



И затова праните мозоци го наричат неведнъж "бугарофил".

Какво излиза? Че който говори истината в Македония е наричан

бугарофил.

В такъв случай аз бих заложил на бугарофилите!

Без капчица колебание.

Хора, които не се страхуват да нагазят фалшификатите могат да преведат и другите през тях!

Скопските сърбоманчета посърбени

Битката за Куманово (от статията за Зебрњак):

"Српската војска извојува победа над турската и со тоа го означи почеток на ослободувањето на југоисточна Европа од Отоманската империја."

"По ова била исполнето и тежнеењето на српскиот народ да се ослободи Косово и Метохија."

Разбирам, че не знаете къде е стигнала по това време българската армия в настъплението си към Цариград.

Но не мога да оправдая насаденото преклонение пред могъщия сръбски войник да продължава и днес и защо сте написали, че именно той побеждава Турция в Балканската война, забравяйки напълно за тези -



Те може да са ваши предци, но са отишли доброволци в българската армия. Може да са побеждавали при Саранлъ, Фере, Дедеагач, Мерхамли, Малгара, Булаир и Шаркьой, настъпвайки директно срещу столицата на Империята, но после са се върнали да се бият срещу сърбите.

Това е достатъчно, за да ги забравите и да напишете първия текст, в който славите сърбите. Навик.

Обаче за втория цитат:

Вземете уточнете: - през 1912/1913г. сърбите освободиха Вардарска бановина 

или поробиха Македония ?