Празникът, честван в населените с българи земи още в началото на 19-ти век. В тогавашните времена под турско робство и гръцко църковно доминиране демонстрира любовта на българите към собствената си култура и история.
Предвестник е на поисканата от българите църковна независимост, стимул е за родолюбивите българи да изграждат български училища - богатите с дарения, бедните с труд.
Символ е на любовта на българина към просвещение - основата на българския народ.
За много години, българи!
Бъдете горди носители на завещаното от дедите ни!
За което те се трудиха цял живот, а мнозина и платиха с него.
Св. Климент Охридски със свв. Кирил и Методий. Икона от ср. на XIX век в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.
Тодор Петров откри как Македония да спечели милиарди евро.
Питате как? Ами съвсем просто:
Тъй като през 1926г. Обществото на народите осъжда Гърция да заплати на България 30 милиона лева, днес Македония трябва да си поиска парите от тази присъда. Заедно с лихвите. Те са станали няколко миларда днес.
Гениално просто - хем Македония богата, хем носа на гърците натрит...
Ама, ще попитате, как така ние ще търсим пари, които са присъдени на България?
Оштетата од Грција на Бугарија не е исплатена, но оштетените не биле Бугари, туку Македонци во окупираните делови на Македонија. Предизвик е пред македонските власти, правно да го преиспитат случајот и од Обединетите Нации, како правни наследници на Друштвото на народите,(Обединетите Нации) да побараат спроведување на пресудата на Друштвото на народите (Обединетите Нации) од 1925 година, штетата во износ од 30 милиони лева со затезна камата од 1925 година до денес (повеќе милијарди евра) Атина да ја исплати на државата Македонија, како држава на македонскиот народ, во која останаа голем број на насилно прогонети Македонци од Егејскиот дел на Македонија!
Виждате ли, проблема е никакъв. Логиката е същата, по която всички българи от Македония са наричани македонци. Просто се сменя думата българи/български с македонци/македонски и готово - Гърция е осъдена да заплати на Македония...
Къв е проблема тогава Македония да си вземе парите?
Ами погледнато през очите на човек извън гетото, проблема е големичък. По-големичък, отколкото предполагате. Дори не е в парите. Същата работа е като да наричате българите Чекаларов и Узунов етнички македонци.
Защото българско не е равно на македонско, колкото и да ви убеждават недоразвити идиоти като Тодор Петров. Македонското ще трябва да си го търсят от тата Тита от Хрватска. И да не посягат на българите от преди неговото време. Щото те са толкова македонци, колкото и 30-те милиона от 1926г. са македонски.
Това са пълните, изчерпателни и аргументирани основания на Коминтерна, за да реализира завършващият си удар по своя проект - създаването на македонска нация.
Началото всички го знаете - през 1934г., с Резолюцията на Коминтерна. Тогава поне си правят труда да изпишат цяла купчина листове, но ядрото е в този текст:
"В България, въпреки известен напредък, ВМРО (об.) далече изостава от идеологическото влияние и от подема на активността на масите, работейки преди всичко сред македонската емиграция, без да прави достатъчно усилие да се укрепи в Петрички окръг (македонската част на България). В най-обширната - и по територия, и по количество на населението, сръбска част на Македония, където някога организациите на ВМРО (об.) бяха най-силните, не се водеше достатъчно активна и системна работа за възстановяване на организациите и на връзките на ръководството с тях. В гръцката част не се води почти никаква работа."
Какво излиза: Коминтерна има влияние само сред малка част от македонската емиграция в София. Никакво влияние сред местното население в Македония, сред българите там. "Добре, как да разширим влиянието си и там?" -питат се другарите в Коминтерна. "Много просто, като разпространим идеята, че това е отделна македонска нация и именно ВМРО (об.) е водача на тази нация. Така ще стъпим и на тази територия. Може да послужи и за основа на Балканска съветска федерация" - решават. И се започва - пропаганда, македонски кръжоци...
Наченките на македонската нация са поставени.
Завършващият удар обаче е нанесен през 1941г. Тогава комунистите от Македония, начело с Методи Шаторов - Шарло се присъединяват към БКП. Отказват да се борят срещу българските комитети, гонят сърби (например Драган Павлович, но не Латас, а Шиля)...
Всички българи, независимо комунисти или михайловисти, са ентусиазирани от освобождаването на Македония през 1941г.
Проличава, че създаването на македонска националност е било в лабораторни условия и е на път да се провали. Тогава Тито пише писмо на Коминтерна и протестира срещу преминаването на МКП под водачеството на БРП. Коминтерна отговаря кратко и изчерпателно:
"Македония да бъде към Югославия поради основания практически и целесъобразни."
Този отговор дава възможност на Тито на 06.09.1941г. да разформирова напълно Покраинския комитет, както се нарича комунистическата партия в Македония тогава. След цели две години (1943г.), когато се вижда, че Германия ще загуби войната, успява да намери "македонци" и създава нова, македонистка комунистическа партия, наречена Македонска комунистическа партия.
А водачите на Покраинския комитет са осъдени на смърт и който е оцелял, през 1944г. е разстрелян. Започва масов терор над българите, посмели да запазят националното си чувство. И те стават македонци. Дали волю или неволю, никой не ги е питал.
За уточнение - Шарло не стига до разстрел - загива при неизяснени обстоятелства няколко дена пред Деветосептемврийския преврат в България. Изключително неудобен станал при положение, че и БКП също изпълнявала нарежданията на Коминтерна и скоро трябвало да започне денационализация и на Пиринско.
Та така бе създадена македонската нация - по "основания практически и целесъобразни".
За мързеливците, на които не им се чете и не са стигнали дотук, ще резюмирам накратко:
Започва да пише стихове още 7 годишен, едва научил буквите (РАЗГОВОР - 3 март 1937 г.; ПРОЛЕТ - 3 май 1937 г. и т.н.) На 14 годишна възраст става партизанин в Алиботушката чета, действаща в района на отбранителната линия "Метаксас" в Гърция. Там е до октомври 1944г., пренася оръжия през минните полета, участва в митинги в Сяр и Демир Хисар. Разбирайки потенциала му, новата комунистическа власт желае да го превърне в свой съюзник и му предлагат да отиде да учи в Москва, но Кръстьо Хаджииванов твърдо отказва, без да се притеснява да го каже публично: "Аз искам да уча в Париж, не в Москва, защото е много близо до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер". (гр. Сяр, X 1944.г.). “Не разбрахте ли, че аз никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура, и най-малко на сталинската" (гр. Св. Врач III 1945 г.) С тези си думи и с продължаващите си стихове "детето" от Капатово си навлича гнева на комунистите. Пред директора на гимназията в Свети Врач Кръстьо е пребит от полицай в читалището, като на побоя е присъствал и висш агент на Държавна сигурност.
Започва системен физически и психически тормоз срещу него и цялото му семейство. Верният на свободата, пропит с идеализъм юноша не се отказва. Опълчва се и на денационализаторската политика, провеждана от комунистическите партии на България и Югославия под прекия диктат на Сталин и Тито, за създаване на нова "македонска" народност. Отговорът му на подканванията да се пише македонец е: "Само Ботев да бе останал единствен българин на света, аз ще остана вторият след него!" . Тогава написва стихотворението "Ботев" (1946г.)
Кръстьо знае какви ще бъдат последиците от непримиримостта му и започва да води полулегален живот, крие се от органите на новата, "народна" власт. През март 1950г. го изпращат в урановите мини в с. Сеславци, като го обричат на бавна и мъчителна смърт. По време на стачка в забоя е убит негов приятел. "Мамо, за нас повече няма живот на този свят" - пише в последното си писмо до майка си. Кръстьо избягва от мините и броди из Пирин като нелегален. Търси спасение в свободния свят и има намерение да премине границата и емигрира. На 27 юни 1952 е убит при засада край с. Чучулигово. Има и версия, че е заловен, доведен на брега на реката и разстрелян. В протоколите на Държавна сигурност пише, че е убит като диверсант от Гърция.
И днес гробът на Кръстьо Хаджииванов и точното място на което е убит, са неизвестни. Издигнати са паметници на предполагаемото му лобно място и в центъра на гр. Сандански.
Известни са обаче стиховете му, които той пише през целия си изпълнен с трудности живот - и като дете, и като ученик и партизанин, в урановите мини и като нелегален в Пирин. В 22-годишния си живот написва над 100 стихотворения, 9 поеми и един незавършен роман. Довършва пълната с оптимизъм поема "ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА И ЖИВОТА" часове преди да бъде убит. в нея отново повтаря думите си от 1949г.:
Със тази вяра ний ще победиме неправдите и всякаква злина БЕЗ ГРАНИЦИ НОВ СВЯТ ЩЕ СЪТВОРИМЕ СВЯТ НА ЛЮБОВ, НА ПРАВДА, СВОБОДА!
Последните му написани думи са на края на поемата: "Всичко писано набързо, затова има някъде грубости и некоригирани грешки.26 юни 1952 г." Същата поема, за която редактора през 2005г. пише: "Удивителна творба! В завършения й вид е гениална! Какъв анализ, какъв синтез – всичко в подробности! Тема-борец, написана от чист човек. Какви престъпници са неговите палачи – комунистите – да убият гений в първия разцвет на съвестта!"
Стиховете му го нареждат сред едни от най-големите поети на 20-ти век. Докато в комунистическа България името му е забранено да се споменава, по света се публикуват негови стихове. Сестра му публикува негови стихове в България под носа на Държавна сигурност, представяйки ги като свои. Чехословашки дисиденти подпомагат издаването на първата му стихосбирка през 1990г., тъй като стиховете му са били символ и на тяхната борба.
Прочетете стиховете му и се гордейте с него и със себе си, българи! Не са много народите, които са успели да отгледат такъв син!
И до днес тази акция на просръбската сомунистическа организация се чества във Велес. Обаче не казват кой я е организирал, дори не са направили статия в македонската википедия. Мъчат се да оставят впечатление - това била стачка на македонците срещу българите, а не комунистическа акция...
Сутринта, като станах, имах намерение да си тръгна оттук.
Да напиша един последен пост, в който да опиша колко е логично именно в този момент да започнат да се прекъсват всички връзки на хората от Македония с България. Да обясня смисъла на думите "дойде времето" (написани, забележете, 2 дни преди да бъде разбит македонския парламент) и т.н. И да се изнеса на блога, който съм направил за такъв момент - http://vihrenblogmk.blogspot.com/. За да мога да предпазя от изтриване този тук блог. Скъп ми е, макар че изтриването му би било от полза - трафикът от търсачките ще се пренасочи към другия блог.
Но това беше сутринта. Преди да видя видеото:
Няма да го коментирам. Силата е в думите на хората, които говорят във видеото.
Тези думи предизвикаха в мен гняв. Откъде-накъде някой ще си прехапва устните, за да предпази децата си? Откъде-накъде някой ще лежи в затвора затова, че е преподавал на разбираем за децата език? Откъде-накъде българка ще бъде гонена от работа, защото мъжът й е "буларофил"? Откъде-накъде аз ще бъда ограничаван да пиша на македонски сайт затова, че съм българин?
Затова оставам!
Оставам и ще продължавам да разобличавам всяка проява на антибългаризъм. Като проява на античовечност. Както на откровените българомразци, така и на лицемерните псевдодемократи, които се обявяват за човешки права и против цензура, а работят активно за заглушаване гласа на българите и за изолация на Македония!
Дори след бан (поради това, че съм българин - друга причина няма), пак ще съм тук! Обещавам! Проксита много...
Защото "Имаме дух! Дух имаме!"
Ето, затова ще съм тук.
За да ви показвам на вас, държаните в гето и възпитавани в омраза, на вас с праните мозоци, какво значи "свобода"!
От тях ясно се виждат методите, с които Гърция и Белград (именно Белград, не СХС кралство или Югославия), са управлявали Егейска и Вардарска Македония и как се е извършвала дебългаризацията там.
Вижте съпротивата на българите.
Вижте къде е издигнат лозунга "Македония на македонците":
Прегледайте карикатурите и ще ви стане ясно защо Белград изоставя идеята за "южни сърби" и преминава към налагане на македонизма.
Вижте защо ВМРО е базирано именно в България.
Защо българските войски през 1941г. са освободителни войски и са посрешнати възторжено от населението.
Там можем да видим и отговора на македонския министър на въпрос за пропагандата, че Никола Вапцаров е “македонски поет”, убит от българите, поставен от друг български евродепутат - Евгени Кирилов.
Впечатленията си от срещата Андрей Ковачев излага в интервю също за в-к Труд:
И на фона на тези случки външният министър на България Николай Младенов в писмо до своя македонски колега дефинира трите условия, при които Македония би получила поддръжка за членство в Европейския съюз:
И Бугарија испорача три услови
1. Да се подпише Споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, което да бъде в съответствие с най-високите европейски стандарти и да почива върху договореното в Декларацията от 1999 г.
2. Да бъде изградена необходимата инфраструктура за засиленото сътрудничество, като се създадат съвместни работни групи за укрепване на отношенията ни в ключови области.
3. България предлага създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания.
Други части от писмото на Младенов, премълчани от "Утрински", можете да прочетете в статията на actualno.com.
България дефинира позицията си. На ход е правителството на Македония, което доведе държавата си от пълна подкрепа на България до това незавидно състояние. Именно както казва Андрей Ковачев:
"Ключът за интеграцията на Македония не е в София, в Атина или в Брюксел. Той е в Скопие."
Петимата съмнителни французи, пребити от трима българи, взели ги за крадци, се оказаха елитни френски командоси, осъществили учебна мисия в България.
Двамата братя Слави и Васко Цоневи от с. Коиловци и приятелят им полицай Румен Цветанов отишли да нагледат ливадата с току-що окосената люцерна през нощта на 15 октомври. Там видели черен джип с петима човека в него. Взели ги за цигани-крадци. Съмнението се засилило, когато хората в джипа "се престорили", че не знаят български. Напрежението ескалирало и петимата тръгнали да газят селяните с джипа, а после изскочили от него и налетели на бой. В започналото меле полицаят употребил оръжието си. Двама от нападателите получили леки огнестрелни рани в крайниците. На третият "крадец" му бил счупен носа и също бил заловен, а другите двама побягнали и изчезнали в тъмнината.
Сега вече истината излезе наяве. Французите се оказаха командоси от най-елитната група за външно разузнаване (d'agents du service action de la DGSE), озовали се в неподходящото време на неподходящо място - в средата на битката между българските селяни и крадците на люцерна... :)))
Нещата са закономерни - французите отдавна признаха, че българските граждани сме по-добри от командосите им. Те не можеха да се оправят с нашите цигани и затова ни ги върнаха, делегирайки права на Слави и Васко Цоневи да се справят с тях.
Сега се очаква френското разузнаване да съгласува мисиите си с кметството в с. Коиловци :)))
Вчера в Благоевград се проведоха тържествени чествания по случай годишнината от Освобождението на града и Пиринска Македония.
За честването се събраха над 10 000 души. Честването завърши с грандиозно 3D шоу.
Измина един век, през който българите от Пиринска Македония споделят съдбата на свободните си от преди това сънародници. Един век живот в пределите на България. Един век свобода!
Пиринска Македония бе освободена от непримирилите се с разделянето на българския народ негови синове и дъщери. От стремежа на българите да не оставят събратята си в беда. Всеки четвърти мъж от България тръгна на война. Към тях се присъединиха хиляди доброволци от Македония и Тракия, сформирали Македоноодринското Опълчение. Докато българската войска настъпваше на юг и изток, четите на ВМОРО с помощта на българското население влизаха в битка и освобождаваха много градове и села пред фронта й.
Кметът на Благоевград Атанас Камбитов промотира празнични плакати, календари и юбилеен лист под надслов "Синовете на България, паднали за нейната свобода и величие". Сред героите са генералите Климен Бояджиев, Иван Цончев, Стилиян Ковачев, Георги Тодоров, Михаил Савов, полковник Борис Дрангов и други герои от Освободителното движение.
Много от тях загинаха в тази и следващата война за свободата на целокупния български народ. Поклон пред паметта им!
Да помним, че българинът винаги е бил готов за саможертва, за да помогне на страдащите си съотечественици!
Чествания се провеждат на територията на цялата страна.
Пловдив: Кулминацията на тържествата за честването на 100-годишнината от Балканската война в Пловдив е на 8-ми октомври, понеделник.
Кюстендил:
Асеновград: Отварят капсула с духа на Балканската война!
Смолян:
Хасково:
Варна:
По повод юбилея Интернет не остана по-надзад в честванията. Много архивни снимки, документи и събития, свързани с Балканските войни намериха място в нета.
От Държавния архив е създадена страницата http://www.archives.bg/balkanwars/. Всеки би могъл да провери дали няма роднини, паднали за свободата на българите в Балканските войни.
Друг специализиран сайт е http://www.100godinisvoboda.com/history/5, на Инициативния комитет за отбелязване на 100 години от Освобождението на Горна Джумая. Там можете да видите доста архивни снимки.
