неделя, 13 април 2014 г.

R.I.P. blog.mk и blog.com.mk

Прочетох, че blog.com.mk и blog.mk заедно с архива ще бъдат унищожени.
Както казват: "Чуждото и насред пътя си го вземат", обаче...
Все пак blog.mk, както и предходния blog.com.mk са изградени с труда на хиляди доброволци, на които от on.net (преди Трендо да го продаде) просто предоставиха възможност да пълнят сайта с творчеството си.
Унищожаване на творчеството им е подигравка! На "голямата" компания on.net им се свидят 50-60 евра годишно, за да поддържат домейна. Не вярвам, че ще си съкращават и сървърите. Дори и така да е, можеха да качат сайтовете на друг сървър, поне като архив.
Обаче са решили да унищожат труда на користниците, т.е. доброволците, създавали сайтовете.
Ще ви кажа, верен на себе си: Това само в недоквакана държава като Македония може да се случи. В държава, където трудът на хората не струва и пукнат грош!
Съжалявам, че няма да останат хилядите постове и коментари като свидетелство в какво време пишехме, и по-специално това, което мен ме интересува: какъв страх и омраза бяха насаждани към всичко българско и към българите.
Не мога да се занимавам с архивиране. Нека изчезването на блоговете, на коментарите, (в моята тематика най-много съжалявам за писаното от three beers, toto, blade, Санде, Бугараш, edge...) тежат на съвестта на тези в Македония, които решиха да ги унищожат.
Последния си блог - "Поглед от Вихрен", съм го архивирал, знаейки, че ще бъде унищожен: http://vihren-blog-mk.blogspot.com/.
Иска ми се да изброя блоговете си. Многото блогове, които правих поради постоянните номера като пъхане в спама, "защикляне" и други такива, правени от администраторите. Все пак съм длъжен да отбележа: с две изключения те не си позволиха да изтрият труда ми! Като за последно. Емоционален спомен къде съм пропилял стотици часове от живота си.
http://vihren.blog.mk/;
http://strahlivci.blog.mk/;
и блоговете от blog.com.mk, които можете да видите от този пост:
http://vihren-blog-mk.blogspot.com/2012/04/5-1.html.
Ще ги изброя пак, по реда на правенето им, да си им отдам последна почит:
http://boris.blog.com.mk/ (първи блог, който администраторите веднага "защиклиха". Не бяха свикнали българи да пишат в Македония :)))
http://boriss.blog.com.mk/ - "Соседска срека". В опит да бъде неутрализиран този блог се появи гнусният "Вашиот сосед", довел до дипломатически скандал между България и Македония.
http://thefactsspeak.blog.com.mk/node/103319 "Фактите говорят". Самият блог го няма, изтрит от администраторите. Това беше първият опит в оригинал да видите какво са правили предците. Сега можете да видите тези неща вече на съвсем друга, сериозна основа тук: http://strumski.com/biblioteka/. От други автори е, шапка им свалям за труда!
После два изтрити блога...
http://b0ris.blog.com.mk/ или с другия адрес http://boris4.blog.com.mk/, с който за кратко надхитрих администраторите и избягнах "защиклянето"... Името подсказва с какво чувство го направих - "Замъка на Дон Кихот"...
http://borls.blog.com.mk/ или с другия адрес http://boris7.blog.com.mk/ "Блог за българите в Македония". Тук вече съвсем откровено поставих ребългаризацията като идея, способна да измъкне Република Македония от безизходицата, в която я вкарва "перенето на мозоци".
http://fimoronia.blog.com.mk/ - Цирк "Фиморония". Ироничен блог, вдъхновен от кръстника "вморон". :)))
Та така. Както и да е. Като се трудиш на несериозни места, трудът ти изчезва.
В противоречие на друга българска поговорка: "Залудо работи, залудо не стой".
Не е вярна, да знаете! Не си струва да работи залудо човек, братя и сестри от Македония!
Е, здрави и живи и до нови срещи!
Ваш: Борис
:)))

Няма коментари:

Публикуване на коментар