====================================
Докато ние се забавляваме, като си разправяме вицове за албанските реотани, албанците се забавляват като правят албанчета :)))
Това занимание ги направи третата вътрешна сила в Македония след античките и югославяните.
По кураж, разум, праволинейност и осъществимост на целта обаче именно те са най-голямата явна сила в Македония.
Точният процент на албанското население е неизвестен поради провалилото се преброяване. Възможно е да се окаже, че процентът им е нарастнал много повече, отколкото декларират властите и статистиката в Македония и поради тази причина преброяването бе провалено - не вярвам държавата да не е способна да организира и проведе едно обективно преброяване на населението. Това би означавало, че просто няма държава.
Албанците участват в управлението на държавата, обаче мнението им по основни държавни въпроси се пренебрегва. За да бъдат компенсирани за това търпение, албанските политици се подкрепят в прокарването на закони, уреждащи вътрешните отношения албанци-македонци, които са в ущърб на македонското население. Това създава постоянен, пълзящ дисбаланс на силите и осигурява набирането на вътрешна мощ на албанците, обаче ги ограничава при определянето стратегията на държавата на международно ниво. Албанците си дават сметка за плюсовете и минусите от това положение, което точно отразява и посоката на демографската промяна на населението. Затова имат само едно колебание: дали да се отделят от македонците сега и да вземат съдбата си в собствените си ръце, или да продължат да се мъчат със "соживотот", за да спечелят цялата Македония за децата си.
Освен обективните причини като религията и традиционните родово-обвързани отношения, разделението им от македонците се подстрекава всякак от държавната политика. Подклаждането на национализъм сред македонците води до нарастване национализма сред албанците. Изолацията на държавата не е в интерес на албанците и те се смятат за жертви на един чужд, при това измислен спор за име, което не чувстват свое. Медиите ги нападат като ислямисти и виновници за всеки конфликт, в който има замесени македонци и албанци. Детските класове в училищата са разделени, македонци и албанци започват да тренират за война още там. Мухамед Али Яшари е мъртъв, споменът за него избледнява и никой няма воля да предотврати тези войни.
От друга страна, албанците са привилегировани спрямо обикновените македонци в много чувствителни области. Квотният принцип позволява на албанци с нисък ценз да изместват квалифицирани македонци от работни места. Изкуственото териториално разпределение позволи населени предимно с македонци градове да бъдат управлявани от албанци. Рамковият договор се разширява единствено в полза на албанците - характерен пример е въведеното двуезичие дори при официалните международни контакти. Най-голямо зло обаче донесе амнистията за военни престъпления, извършени през 2001г. Освен че възмути македонците с цинизма си да не се търси справедливост от военни злосторници, тя повиши чувството за безнаказаност сред радикалните албанци.
Мнозинството албанци, както всяко мирно население, едва ли желаят война.
Но са готови да се присъединят към радикалните, ако се стигне до отстояване правата или получените привилегии. Албанското население гасеше запалените черкви и манастири, но същото това население предизвика палежите, показвайки че е лесно да бъде вдигнато на протести и погроми заради една сценка от карнавала във Вевчани. Докато протестите срещу убийството на албанци от македонски полицай бяха обосновани от съмнения за прикриване на вината му, то масовата подкрепа на протеста срещу арестуването на чудовищата от Смилковското убийство говори, че за тях е настъпил моментът, когато не е важна вината, а дали е от нашите. Разделението с македонците е факт, остава да се официализира.
Най-важна опора за албанците обаче са техните сънародници от другите албански държави Косово и Албания. Общата им народна принадлежност ги прави силни и самоуверени. Опитни бойни групи от Косово няма да се поколебаят да се притекат на помощ на сънародниците си в Македония. И няма кой да им попречи да сторят това - нито слабите власти, нито международните сили в Косово. Албания също няма да се поколебае да окаже всякаква необходима помощ, макар и скрито от очите на международната общност.
Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2012/05/09/albanski-reotan-i-albancheta/
# 1 bulgarin Says:
ОтговорИзтриванемај 12th, 2012 at 20:03
СРЪБСКАТА ПОЛИТИКА се оказа толкова вредна и порочна ,че направи от сърбия един белградски пашалък !както върви и антична македония ще остане битолски вилает!скопие вече е албанско!албанци се заселват дори в струмишко!
мое мнение е ,че българия трябва да настоява в европейският парламент за мирно присъединяване на българските земи отнети от нойският договор!имаме достатъчно декларирани българи с български паспорти ,които да отстояват земя!
не знам как да постъпим с антините!ако сърбия се съгласи да ги приеме ще е най добрият вариант за нас!
# 2 Борис Says:
мај 12th, 2012 at 20:14
bulgarin,
македонската политика е като последок след сръбската и е повече от ясно, че ще ги последват. Включително в съсипването на държавата. Аз лично мисля, че сърбите няма да имат нищо против да си вземат античките, те са достатъчно посърбени – манталитетът им е сръбски, сръбски агенти ги подкарват и управляват, така че на крушата, под която се събраха сърбите, пускат единия клон да расте на юг. За македонците :) ))