Четвъртия и петия ден мисли как да балансира системата. Измисли.
На шестия ден създаде Живота. Връзката между трите. Енергията се натрупваше чрез него в Материята, без да се харчи Движението.
Ентропията бродеше из изобретението, хвърляше хищнически погледи, но беше безсилна. Докопваше единствено остатъците, които не минаваха през Живота. Смущения, които създаваха локален дисбаланс и трябваше да бъдат отстранени.
Доволен от постигнатото съвършенство, на седмия ден Господ легна да поспи.
Докато спеше Господ, Живота се развиваше. Организираше Материята в нови комбинации. Едноклетъчните се превърнаха в многоклетъчни, зелените посредничаха на Енергията, а червените на Движението.
Прекрасно.
Докато на една от планетите, една издънка на Живота мутира и се появиха Човеците.
Те дълго изучаваха системата на Господ. Ред по ред, клетка по клетка. Изхитриха се да я разглобят до атомчетата. И по-навътре. Научиха се да вкарват Материята в Движението. Но за това им трябваше Енергия. Вместо да складират Енергия, каквото бе предназначението на Живота, Човеците започнаха бързо да харчат натрупаната от поколенията преди тях. Предаваха я на Движението не чрез Живота, а чрез Ентропията. Тя прехвърляше Енергията към Материята, като грижливо отделяше Движението и го изяждаше. Растеше неудържимо, Движението се харчеше.
Господ спи.
Тихо, да не се събуди. Поне докато Човеците овладеят Движението до толкова, че да се разселят из другите планети. Тогава вече и Господ не ще може да ги излови.
На-ни на-ни Господи...
======================
Инспирирано от бавчата на Перо и неговия "енергетски бИланс"
Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2010/05/02/na-ni-my-god/
7 Responses to “ На-ни на-ни Господи ”
ОтговорИзтриване# 1 lupcobocvarov Says:
мај 2nd, 2010 at 12:52
Това е найдобрата версиа на Битието.
# 2 2 beers Says:
мај 2nd, 2010 at 13:08
И най-нелогичната. Аз с’а не разбрав баш, Борисе, ти едеалист ли си ели си мат’риалист ?
Дан’ си от ГЕРБ? :)
# 3 Борис Says:
мај 2nd, 2010 at 15:36
Люпчо,
мерси за високата оценка. Абсолютно нескромно заявявам и аз: най-добрата е ))
2 beers,
най-силната страна на разказчето е именно логиката. Непробиваема е – пробвай да намериш слабо място. Разбира се, като изключиш Господ: иначе ще вземеш да ме попиташ “Що не се чува хъркането на Господ” и аз ще увисна ))
Впрочем, не съм нито едно от трите. Пушач съм ))
# 4 Борис Says:
мај 2nd, 2010 at 16:10
Направих малки корекции, които мисля, че спомагат за възприемането на идеята.
# 5 ilian Says:
мај 29th, 2010 at 18:09
И аз съм пушач , Братле. Иначе разказчето е свежичко- бива си го. Поздрави!
# 6 Борис Says:
јуни 1st, 2010 at 21:55
Единствения известен начин (на надатомно ниво) за акумулиране на Енергия са живите организми. Няма друг. Освен това Животът няма никакво друго предназначение в термодинамичната система, която наричаме Вселена. Така че нищо чудно разказчето да обяснява доста неща.
Само дето ние, Човеците, се научихме да харчим тази складирана Енергия…
# 7 Борис Says:
јуни 1st, 2010 at 21:59
И да предупредя всички: авторските права върху тази хипотеза са мои и само мои!
))