Избрах първите изречения от предговора на братя Миладинови.
За да се получат правилно преводите, замених тогавашните букви със съвременните букви за същите звукове, използвани днес в България и Македония за идентичните звуци.
Ето резултатите:
=====================================
Оригиналъ:
Предговоръ
’Си-ве почти пѣсни се слушани отъ жени; седма-та одъ нихъ часть се собрани одъ восточни-те, и други-те одъ западни-те стѫрни, имено: Одъ Панагюрище, Софія, Струмнишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охритско, Струшко и Битолско. Найповике пѣсни сѐ собрани отъ Струга, Прилепъ, Кукушъ и Панагюрище. Богатсво-то одъ пѣсни-те ѥ неисцѫрпано. Въ Струга сѫде една девойка ни каза до сто и педесетъ прекрасни пѣсни, одъ кои повике юначки. Така и ’си-те почти Прилепски една стара жена ги каза.
=====================================
Със съвременна българска азбука:
Предговор
Сиве почти песни се слушани от жени; седмата од них част се собрани од восточните, и другите од западните стърни, имено: Од Панагюрище, София, Струмнишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охритско, Струшко и Битолско. Най-повике песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатсвото од песните е неисцърпано. В Струга съде една девойка ни каза до сто и педесет прекрасни песни, од кои повике юначки. Така и сите почти Прилепски една стара жена ги каза.
Превод на английски от български:
Brook trout are almost songs played by women; seventh part OD nih sobrani vostochnite sh, sh and other Western Stern, namely: Odd Panagyurishte Sofia Strumnishko, Kukush, Vodensko, Kastoria, Veles Debarsko, Prilep, Ohritsko, Strushko and Bitolya. Naypovike sobrani songs from Struga, Prilep, Kilkis and Panagyurishte. Fortune is neistsarpano odd songs. In Struga tried a girl told us a hundred and Fifty beautiful songs, which calls yunachki sh. And Prilep Cite almost an old woman told them.
=====================================
Со македонска азбука:
Предговор
Сиве почти песни се слушани от жени; седмата од них част се собрани од восточните, и другите од западните стрни, имено: Од Панагjурище, Софиja, Струмнишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охритско, Струшко и Битолско. Наjповике песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагjуриште. Богатсвото од песните е неисцрпано. В Струга сде една девоjка ни каза до сто и педесет прекрасни песни, од кои повике jуначки. Така и сите почти Прилепски една стара жена ги каза.
Превод на английски от македонски:
Preface
All of songs are heard pochti enabled women; the seventh nih chast vostochnite are collected, and other Western strni, namely: From Panagjuriщe, Sofija, Strumnishko, Kukush, Voden, Kastoria, Veles, Debar, Prilep, Ohritsko, Struga and Bitola. Najpovike songs collected enabled Struga, Prilep, Kilkis and Panagjurishte. Richness of the songs is neiscrpano. Tues Struga one EDU devojka Casa us to a hundred and fifty wonderful songs, called junachki. So all pochti Prilep an old woman's Casa.
=====================================
Общи разлики:
1. Смесването на "отъ" и "одъ" в оригинала се различава еднакво и от двата съвременни езика, като българския използва "от", а македонския - "од".
2. Думата "них". По-близка е до македонското "нив", отколкото до българското" тях". В западните български диалекти думата "них" е широко използвана.
3. Думата "восточните". И в двата езика не съществува в тази форма, която е по-скоро русизъм.
4. Думата "стѫрни". И в двата съвременни езика е "страни".
5. Думата "повике". Думата е еднакво отдалечена и от македонското "повеќе", и от българското "повече". Странното степенуване "найповике" не съществува в нито един от двата езика.
6. Думата "неисцѫрпано". Думата липсва от македонския език, в съвременния български е "неизчерпано".
7. Думата "сѫде" и в двата литературни езика не е се използва, съществува в диалектни форми (за България знам, за Македония мисля, че съм я чувал. Ако я няма, кажете).
8. Думата "юначки". Звукът "ч" и в двата съвременни езика е "ш" - "юнашки", "jунашки". Думите "юначки", "jуначки" са ж.р., мн.ч. и в двата езика.
Разлики със съвременния български:
1. Думите " ’сиве" и " ’сите" са неизползваеми в литературния български. Дори да приемем, че апострофът замества звука "в", двете думи отново остават неизползваеми. Необходимо е да отбележим, че думите "сите" и "всите" се използват в множество диалекти и са разбираеми за всеки българин, но никой българин няма да разбере " ’сиве".
2. Думата "се", която в съвременния български е "са".
3. "собрани" в съвременния български е "събрани".
Разлики с македонския:
1. Думата "почти" не съществува в македонския език. Заменена е с "речиси".
2. Думата "част" не съществува в македонския език. Заменена е със синонима "дел".
3. Съюзът "в" в македонския е "во".
4. Думата "каза" в македонския е "кажа".
Статистически анализ:
Думите в текста са 77, но за статистическата обработка е необходимо да махнем имената, както и повтарящите се думи. Остават 46 уникални думи. От тях 11 думи (24%) се различават от съвременния български, а 12 думи (26%) - от македонския.
Разликите в текста между двата съвременни езика са общо 11 думи (24%).
Прави впечатление, че литературно и трите текста са приблизително еднакво отдалечени един от друг (малко по-отдалечен е македонският от езика на Миладинови).
Ако се даде предимство на разбираемостта пред литературния израз, текстовете са напълно разбираеми с малки изключения: " 'сиве - всички" между македонския/езика на Миладинови и съвременния български, както и "почти-речиси", "част-дел" и "неисцрпано/неизчерпано - ???" между съвременния български/езика на Миладинови и македонския.
Думата "дял" съществува в съвременния български език и най-вероятно да е съществувала и в езика на Миладинови, но те са използвали синонимът "част".
Прави впечатление, че съвременният български текст има много малко уникални разлики с всеки от другите два поотделно. Проблемни и неразбираеми думи се явяват единствено: от езика на Миладинови - " 'сиве", а от македонския език: "нив" и "речиси".
Високата разбираемост и сравнително по-ниската литературна съвпадимост говори за различни литературни норми, действали поотделно за всеки от трите текста.
Първо заключение:
И на съвременния българин, и на македонеца приблизително всяка 4-та дума от езика на Миладинови би му звучала странно.
Второ заключение:
Македонецът не би разбрал изобщо 1 на всеки 15 думи от езика на Миладинови, докато българинът - 1 на всеки 40-50 думи.
Трето заключение:
Македонският език е много по-близък до съвременния български език, отколкото до този отпреди 150 години, докато българският език е близък и с двата.
Четвърто заключение:
На македонския език е действала допълнителна литературна норма, която го e отдалечила от близкия му съвременен български език, но не е променила разликата спрямо българския език в Македония отпреди 150 години, тоест действала е в странична посока.
ГЕНЕРАЛЕН ИЗВОД:
Изключително високата разбираемост и съвпадимост както с езика преди 150 години, така и с македонския език безспорно показва, че съвременният български език е свързващото звено между македонския и българския език отпреди 150 години.
==============================
ПП Подарявам идеята, но моля, ако някой лингвист я вземе и обработи текст от 1000-2000 думи за докторат поне да почерпи бутилка уиски :)))
Оригинален пост и коментари: http://vihren.blog.mk/2011/11/13/dimitar-konstantin-miladinovi/
7 Responses to “ Димитрія и Константина Миладиновци днес ”
ОтговорИзтриване# 1 2 beers Says:
ноември 13th, 2011 at 09:18
“..4. Думата “стѫрни”. И в двата съвременни езика е “страни”…”
не и в смисъла, който е вложен от Д. Миладинов. “Страна” в географски смисъл съществува само в българския език.
# 2 totobg Says:
ноември 13th, 2011 at 12:48
Поздрави за труда ти…
# 3 Effo » Бугарска наезда Says:
ноември 13th, 2011 at 14:11
[...] Иако сеуше со само една нога на континентот Европа, коњоопашестите Татари беа примени во сојузот на држави наречен ЕУ преку сите [...]
# 4 Борис Says:
ноември 13th, 2011 at 16:24
2 beers,
има и други подобни, които виждам впоследствие. Например не би трябвало да премахвам от статистическата обработка повтарящите се думи, тъй като ако непозната дума се повтаря често, текстът би бил много по-неразбираем, отколкото ако е рядко използваема. Но в крайна сметка най-големия проблем е малката дължина на текста, така че и без това не мога да претендирам за представителност. Обаче за методика мога. И съм сигурен, че с дълъг текст нещата биха били просто изчистени, но изводите – подобни ))
# 5 Борис Says:
ноември 13th, 2011 at 16:26
Мерси тото.
За мен беше удоволствие, макар самата обработка да си е досадна! ))
Виждам, че и на Ефо анализа му е харесал и бърза да го класифицира с “бугарска пропаганда” ))
# 6 blade2 Says:
ноември 13th, 2011 at 16:30
МАНУ нема како да излаже светските историчри. http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&egId=13&eventId=81810
Сега во ФИРОМ се трошат милиони евра за поменици,филми како “Трето полувреме” кой требе да бранат “македнскиот идинитет” туку сега 21 век секой писмен човек от Македонийа може да прочете шо се писали,Миладиновци,Шапкарев,Джинот,Праличев,Гоце Делчев,д-р Татарчев и т.н. па и да им четеш книгите треба да нзаеш КНИЖОВЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК !!!
# 7 Борис Says:
ноември 13th, 2011 at 16:53
Така е, блейд. Постарали са се да изнесат македонската писменост доста встрани. За да не могат македонците да четат възрожденците от Македония, а да цъкат с език и да се тупат в гърдите при вида на спомениците и гледането на филмите.