Прошка

Днес е ден за прошка.

Тук всяка година трябва да искам прошка. Защото знам, че съм засегнал много чувства.

Прости ми, посетителю!

Прости ми, ако си се почувствал засегнат на етническа основа.

Дали си македонец, дали си сърбин, турчин или албанец - това е по твоята съзнателна воля. Няма лоши народи, всички сме едни и същи, макар и с различни традиции, възпитание и манталитет. Когато съм наричал някого с народностното му определение в негативен аспект, това е било по повод конкретна народностна характеристика, която не се вписва в представите ми за цивилизованост или е насочена директно срещу моят народ - българският. Такива общонародни характеристики си имаме всички и изваждането им на показ не бива да се счита за омаловажаване на целия народ.

Не търся прошка от тебе, който си безмозъчна овца, която без капка критицизъм е оплетена здраво в национални митове, без да смее да погледне през тях. На която е втълпено, че всички останали етноси са й врагове и е готова да хукне натам, накъдето я подгони овчарят, показвайки й измислена заплаха!

Не търся прошка от тебе, който си безсловесен заек. Който вижда, че обществото около него е гнило, но го е страх да излезе от това общество, за да не бъде оплют.  Който не се чувства принадлежащ към даден етнос, но в ритъм с останалите се тупа по гърдите и крещи "аз съм еди-какъв си",  защото така му е по-лесно. Ти вкарваш съответния народ в капан, надявайки се самият да останеш извън него!

Не търся прошка от тебе, ако се мислиш за мозъкоперач, който се заблуждава, че може да манипулира останалите. Да правиш такива опити днес, в ерата на интернет и информацията, значи че си жалък остатък от минали времена, гюбре, което няма дори мозък, за да бъде достойно за цивилизования свят.

Прости ми, ако си се почувствал засегнат на религиозна основа.

Тук включвам само определените като такива религии.  Всеки има право да търси вътрешно утешение там, където го намира.

Не търся прошка от тебе, ако проповядваш религоподобната идеология "македонизъм". Това не е религия, крепяща се на вярата, а на фалшифициране, на страх и омраза. Това е креатура на религия, която се опитва да измести реалността от умовете на хората. Да ги превърне не във верници, а в идиоти, с мозъци на каша, които да не могат да осъзнаят кое е реалност и кое - вяра. Всичко, което съм написал за теб е точно изразено и така го възприеми!

Прости ми, ако съм те засегнал поради различно мислене.

Дали си сексуално различен, дали сме спорили по някакъв казус, дали просто съм ти теглил една сочна заради неприемливи за мен позиции - прости ми.

Не ми прощавай, ако в душата си си разбрал, че съм прав, но не си искал да го признаеш. Ти така или иначе не си се почувствал засгнат.

Прости ми, ако съм оставял коментари нежелан на блога ти.

Постът ти ми е направил впечатление и съм чувствал необходимост да го коментирам. Това е било моето одобрение към него.

Не търся прошката ти, ако поради идеологически или каквито и да било причини не смееш да ми отговориш, правяйки се на слепец.

Прости ми за каквото и да било друго, с което съм те засегнал по един или друг начин.

С изключение на изброените по-горе. От тях прошка не търся. защото знам, че нямат сила да ми я дадат!

Песен на бегълците от Македония

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=YatlYJb8QxQ&feature=related[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=gyEUcaDQN1M[/youtube]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=o8mGFNv-sXg&feature=related[/youtube]

Хора от прошка се вракат, Ванчо на прошка отива Ала сордце му се свива , Прошка от мртви сте иска На път го среща случайно брата не с близка роднина Ванчо му прошка да иска и за баща си продума:

Кажи ми речи братанце
прошката как да си зема
като земята не дума
и грехът не прощава?
Толкоз се време изтече
от как се татко спомина
пред нега аз прегрешил съм
и напреко думи изрекох :


Напреко и вов сорцето
за неговата изгора
за майчицата рождена,
БЪЛГАРИЯ РАЗДЕЛЕНА
Татко я искаше цела,
свободна силна голема
аз пък делях я сос други
и се от нея отричах !


Кажи ми речи братанце
прошката как да си зема
като земята не дума
и грехът не прощава?
знам тежки думи изрекох,
РОД и РОДИНА отрекох
сега се вракам виновен
от сички прошка да искам.





Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2011/03/06/proshka-2/