ПОГЛЕД ОТ ВИХРЕН: Добре съм дошъл

събота, 14 април 2012 г.

Добре съм дошъл

Честита Нова Година на всички!

:)))

Оригинален пост: http://vihren.blog.mk/2010/01/01/Добре-съм-дошъл/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Машина на времето

ИДЕЯТА

866г. Надпис от каменен стълб в Охридско, издигнат от Св. Климент Охридски в прослава покръстването на княз Борис и народа му. 993г. Цар Самуил почита паметта на родителите и брат си с паметна плоча. 06.10.1014г. Цар Самуил умира след ослепяването на войската му от Василии Българоубиеца. 1016г. Натпис на Иван Владислав за обновуването на крепоста Битолjа. 1040г. Петър Делян вдига въстание и е обявен за цар на българите (хроника на Скилица). Между 1272 и 1328г. Византийският император Андроник Палеолог II подарява плащаницa на Охридския архиепископ, на която е написано: "Пастире на българите, при жертвоприношението спомни си за владетеля Андроник Палеолог". 1381-1383г. Изповядани сделки от нотариус Manoli Braschiano с роби от Македония в Кандия. 15 век Прилепския крал Вълкашин и брат му деспот Углеша управляват български земи. 1527г. Книжа за дарения на Зографския манастир, приключени през 1728г. 1563г. В Шкодра е отпечатан "Тримесечник" от Стефан. 1728г. Последни записи от книжата за дарения на Зографския манастир, започнати през 1527г.. 1762г. "История славеноболгарская" на Паисий Хилендарски. 1792г. "Первое оучение БУКВАР. Словенскаго езика писаним" от Марко Теодорович Везьов. 1802г. Даниил Москополец издава Речник на четирите езика, говорени в Македония. 1813г. Cambridge University Press публикува Карта на Румелия от 1801г., включваща и областта Македония. 1814г. Йоаким Кърчовски написва "Повест ради страшного и втораго пришествия Христова". 1816г. Кирил Пейчинович написва "Книга сия зовомая огледало". 1817г. Йоаким Кърчовски написва "Сия книга глаголемаа митарства" и "Чудеса пресвятия Богородици". 1819г. Йоаким Кърчовски написва "Различна поучителна наставления". 1824г. Георгий Захариадис съчинява "Ръководство по славянска граматика". 1830г. Издадено е "Ръководство по славянска граматика" на Георгий Захариадис. 1835г. Неофит Рилски издава първата новобългарска граматика - „Болгарска граматика“. 1836г. Ферман за правото на черквата “Св. Димитрий” в с. Тешово, Неврокопско да бие клепало. 1839г. Натанаил Охридски написва "Служение еврейско". 1840г. Кирил Пейчинович написва „Утешения грешним“ с предговор от Теодосий Синаитски. 1841г. Теодосий Синаитски печата „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалитской“. 1844г. Виктор Григориевич написва Очерки путешествия по европейской Турции 1845г. Умира Кирил Пейчинович. Гробът му е покрит със стихотворна епитафия, написана от него. 1845г. Печат на училището в гр. Велес. 1847г. Натанаил Охридски издава "Зерцало или огледало християнское" (виж страница). 03.03.1847 Ami Boue публикува във Виена етнографска карта на Балканския полуостров. 1849г. В Ню Йорк е издадена карта с областите Македония, Тракия, Илирия, Мизия и Дакия. 31.07.1851г. В "Цариградски вестник", бр. 44 излиза статията "Бог" на Йордан Хаджиконстантинов - Джинот. 1858г. Част от месечна служба (миней) в дойранската черква "Св. Илия". 1859г. Карта на Балканите. Областта Македония е обособена част от Румелия. 1860г. В Белград излиза книгата "Народне песме македонски бугара" на Стефан Веркович. Българите от Кратово пращат писмо до Патриарха в Истанбул с искане да замени гръцкият им свещеник с български. 1861г. Братя Димитър и Константин Миладинови издават в Загреб сборника "Български народни песни". 31.01.1861г. Константин Миладинов пише писмо до Георги С. Раковски относно "Българските народни песни", събрани от него. 20.03.1861г. Руският консул М. Хитрово описва македонското население. 1862г. В Москва излиза кн.ІV на списание "Братски труд" с предговор от Райко Жинзифов. 1863г. Райко Жинзифов (творчество) издава в Москва "Новобългарска сбирка". Българите от Дебър и Велес пращат писмо до Турския султан с искане да бъдат заменени гръцките свещеници с български. 13.10.1863г. Осветена е черквата "Света Неделя" в Битоля 1864г. Кузман Шапкарев пише автобиографията си, отпечатана през 1927г. 1865г. Натанаил Зографски отпечатва Словено - български буквар за учениците в родното му скопско село Кучевиста (днес Кучевище). Натанаил Зографски описва в Произшествие въ Скопската епархия от 1860 до 1865 година методите на гръцките владици за гърцизация на българите в Скопие. 1868г. В Цариград "Един македонец", псевдоним на Кузман Шапкарев, отпечатва "Български буквар" и "Голяма българска читанка" (написана на македонско наречие, за македонските българи). 1870г. В Браила излиза поемата на Райко Жинзифов "КЪРВАВА КОШУЛЯ". Географът E.G. Ravenstein съставя етническа карта на Балканския полуостров. 04.06.1870г. Във в-к "Македония" излиза статията на Кузман Шапкарев "Описание на Кукушкия камаклък". 18.01.1871г. Във в-к "Македония" в Цариград излиза статията "Македонския въпрос" на П. Р. Славейков (Първа страница);(Втора страница). 04.02.1872г. В Кукуш се ражда Георги (Гоце) Николов Делчев. 25.02.1872г. В Ресен се ражда учителя Коста Николов, в чиито "Спомени" е описан живота в Македония от 1883 до 1917г. 1873г. Излиза книгата на Йосиф Ковачев "Школска педагогия". 05.03.1874г. П. Р. Славейков пише четвъртото от поредицата писма до архимандрит Йосиф относно католическата пропаганда в Македония. 1875г. Излиза книгата на Йосиф Ковачев "Български буквар по звучната метода". В списанието "Ден" Йосиф Ковачев написва статията"Едно мнение за общия език и правописание у нас", в която иска по-разбираемото за македонците шопско наречие да стане основа на българския правопис. 15-17.04.1876г. Призив до всички българи от България, Тракия и Македония да се вдигнат на въстание (втора страница</a; трета страница). 19.11.1876г. Съставена е Политическа програма за възстановяване на Българската държава в България, Тракия и Македония. 20.01.1877г. Завършва Цариградската конференция с решение за автономия на Западна и Източна България в етническите й граници(Окончателна карта). 02.03.1878г. Жителите на Разлог (Разложката котловина) изпращат Писмо до руския губернатор с молба да бъдат освободени. На края има списък на етносите в Мехомия и селата. 03.03.1878г. Сключен е Санстефанския мирен договор, според който Македония влиза в българските етнически граници. 07.04.1878г. Петиция с искане руските освободители незабавно да навлязат в Македония. 20.05.1878г. Апел към Великите сили от името на македонските българи за освобождение от турския варваризъм (втора страница; трета страница; четвърта страница). 13.08.1878г. След конгрес на Великите сили е сключен Берлинския договор, който оставя в рамките на Отоманската ИмперияМакедония (плачещата в дъното поробена жена, тази с меча е свободна България, другата изправена - автономна Източна Румелия). 16.01.1881г. Свидетелство от Щипското училище, в което на български език е преподавал Гоце Делчев. 15.03.1881г. Ражда се Тодор Александров, по народност българин. 17.09.1884г. Писмо от Дирекцията на Българската гимназия "Св. Кирил и Методий" в Солун до Царевна Миладинова. 29.07.1885г. Свидетелство на Гьорче Петров за завършен VІ-ти клас. 1890г. Проект за Правилник на ІV класните училища в Македония и Одринско, изработен от Царевна Миладинова. 1891г. В София излиза "Сборник от български народни умотворения" от Кузман Шапкарев. 1892г. Учителите от Централното мъжко училище в Прилеп. Седнали: Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров. 23.10.1893г. Д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев създават Български Македоно-Одрински революционни комитети (Устав). 1894г. Излиза "Автобиография" на Григор Пърличев. В София е издадена книгата на Петър Попарсов "Стамболовщината в Македония и нейните представители", след която членовете на "Млада македонска книжовна дружина" са обявени за национални предатели. 19.07.1895г. Водят се боеве край Доспат, Родопите, в които Яне Сандански получава бойното си кръщение като четник на Върховния македонски комитет. За боевете е издадено свидетелство на Георги Дамянов. 1896г. Рапорт от Гьорче Петров до екзархията. 1897г. Христо Матов издава книгата Сръбските претенции в западна България 19.01.1897г. Уйлям Гладстоун написва сентенцията "Македония на македонците". 05.01.1899г. Гоце Делчев пише писмо до Никола Малашевски. 1900г. Васил Кънчов издава Сборник "Екатерина Симидчиева" НАРОДНАТА БОРБА В КУМАНОВО. Войдан Чернодрински написва на "македонски говор" трагедията „Македонска кървава сватба". 1902г. Издаден е нов устав, с който "Български Македоно-Одрински революционни комитети" се преименува в "Тайна македоно-одринска революционна организация". 10.06.1902г. Пере Тошев, Христо Матов и Иван Хаджи Николов подписват разписка, че са получили пари за затворниците българи в Подрум Кале. 06.09.1902г. Във в. "Право" излиза статия за арестуването на д-р Христо Татарчев от гръцката полиция. 14.09.1902г. Във в. "Реформи" в София, орган на Македоно-одринската организация в България излиза статия за необходимостта от автономия на Македония с разнообразното й население: "Българи, турци, гърци, власи съществуват там от край". 1903г. Излиза от печат "За Македонцките Работи" на Крсте Мисирков. 16.04.1903г. Солунските атентати. Книгата на Павел Шатев за тях. май 1903г. Христо Матов пише собственоръчно план за въстание в Македония, в който основна точка е "въстанието да обхване всички области, населени с българи". 03.05.1903г. Вътрешен доклад за атентата в Отоманската банка. 04.05.1903г. Убит е лидера на българите в Македония Гоце Делчев. 21.06.1903г. Лазар п.Трайков написва в Берик поемата "Локвата и Виняри". 28-29.06.1903г. В местността Петрова нива в Странджа се провежда Конгрес за започване на въстанието по решението на Смилевския конгрес. 15.07.1903г. Щабът на Битолския революционен окръг призовава населението към въстание. 23.07.1903г. В местността Вишеслоец, близо до с. Куратица е осветено знамето на въстаниците от Охрид. 02.08.1903г. Начало на Илинденско-Преображенското въстание. Востаничкиот штаб во Крушево. 09.08.1903г. Осветено е знамето на въстаниците от Струга. 25.08.1903г. Екзарх Йосиф изпраща писмо за подпомагането от страна на турците на гръцката и сръбска пропаганда за разпокъсване и обезличаване на българската народност в Битолския, Серския и Костурския вилаети (1 страница, 2 страница, 3 страница, 4 страница). 30.08.1903г. Лазар Трайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшков, Манол Розов и Михаил Николов, ръководители на въстанието в Костурско изпращат писма до чуждестранните консули в Битоля със сведения за злодействата на турската армия и башибузуците над мирното население (стр.1,стр.2,стр.3). 09.09.1903г. Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лочанчев изпращат до българското правителство Меморандум за положението на населението в Битолския вилает и искат помощ от него (стр. 1, стр.2, стр.3, стр.4. 19.09.1903г. Край на организираните военни действия през Илинденско-Преображенското въстание: Хр. Силянов, "Освободителните борби в Македония", том І, том ІІ. 27.09.1903г. Француската неделна ревија Ле Петит Јоурнал публикува репортаж за Илинденско- Преображенското въстание. 1904г. Пейо Яворов издава книга за Гоце Делчев. Снимки от Гюменджа, Прилеп, Охрид, Струга, Битоля, Смилево, Корча, Костур, Загоричани, Клисура, Мокрени, Крушово, Митровица... 02.03.1904г. Списък на емигрантите от различни населени места в Македония, пристигнали на пристанището в Ню Йорк. 1905г. Снимка на Велес. 1906г. Общия конгрес на "Тайната македоно-одринска революционна организация" преработва устава и я преименува във "Вътрешна македоно-одринска революционна организация". Снимки от Скопие, Бардовци, Нерези... 1907г. Снимки от Скопие, Щип, Призрен, Костур, Загоричани... Снимка от Солун и много други населени места в Македония от края на ІХ и началото на ХХ-ти век. 09.05.1907г. Клане във Винишката къшла, описано от консула на Австро-Унгария в Македония Алфред Рапопорт. В спомените си той описва как банди от турски войници издевателстват над българското население. 24.06.1907г. Кръсте Мисирков пише статия (00:50) във вестник "Македоно-Одрински преглед" за "пограничната линия между българския и сърбо-хърватския езици". 11.07.1908г. Пощенска картичка с Милан Матов по случай провъзгласяването на нова Конституция на Турция, подкрепяна от ВМОРО. 18.07.1908г. "Манифест" към всички народности в империята от Яне Сандански. 21.07.1908г. в белградския вестник "Политика" излиза интервю с Яне Сандански. 13.09.1908г. На митинг в гр. Щип е написана резолюция (стр.2, стр.3) за беззаконията и насилията по време на изборите. Ок.25.12.1908г. Излизат от печат спомените на Пейо Яворов под името "Хайдушки копнения". 30.12.1908г. Кр. мисирков завършва статията "БЕЛЕЖКИ ПО ЮЖНОСЛАВЯНСКАТА ФИЛОЛОГИЯ И ИСТОРИЯ". 1909г. Яне Сандански учредява "Народна фeдеративна партия" (Правилник). Алберт Сониксен издава книгата си "Изповедта на един македонски четник ", в която описва личното си участие в борбите на българите в Македония. Снимка на Дебърската колония в София. 05.09.1909г. В Steeton, САЩ, е направена македоно-българската църква "Св. Благовещение". 1910г. Печат на Македоно-българската общност "Надежда" в Индианаполис. 22.08.1910г. Осветена е черквата в гр. Лерин. 1911г. В своите "Спомени" учителят Коста Николов описва обстановката в Солунската мъжка гимназия. 29.02.1912г. Подписан е Договор за приятелство и съюз между Царство България и кралство Сърбия, с който Сърбия признава, че Македония е населена с българи с изключение на северозападната част, която остава като "спорна зона". 26.09. 1912г. Нотата от Русия и Австро-Унгария до правителствата на Балканските държави, с декларация, че не ще допуснат никакви промени в териториалното статукво на Турция. Агенция "Ройтер" съобщава за началото на Балканската война с атакуването на турските позиции от черногорската войска. 20.10. 1912г. Списание "Petit journal " изобразява мотивите за участието на България в Първата Балканска война. 25 октомври 1912г. Кавала е освободен без нито един изстрел. 27.10.1912г. Яне Сандански придружава българските войски при влизането им в Солун. 28.10.1912г. Царица Елеонора връчва на Александър Протогеров главното знаме на Македоно-Одринското опълчение, съставено от доброволци от Македония и Одринско. Ноември 1912г. В списание "Нешънъл джиографик" излиза статията "Народи и религии в Македония". 15.06.1913г. Под ръководството на Милан Матов, Милан Гюрлуков, Панайот Карамфилович, Марко Иванов, Васил Чекаларов, Петър Чаулев, Христо Чернопеев и др. избухва Тиквешкото въстание. 10.08.1913г. Сключен е Букурещкия договор, с който победителите налагат на България разпокъсване на Македония. 24.08.1913г. "Le Petit Journal" публикува статия за репресиите над българите в Македония. 12.09.1913г. Знамето на четата на Петър Чаулев, която заедно с четата на Павел Христов освобождават Охрид по време на Охридско-Дебърското въстание. 23.09.1913г. Съобщение за положението в Битоля след въстанието. 1914г. Изготвен е "ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ". 28.06.1914г. Удостоверение на дядо Никола Делчев, бащата на Гоце Делчев за участието на синовете му в Национално-освободителното движение на Македония. 17.03.1915г. Публикация в Таймс за убийството на македонския войвода, лидера на българите Апостол Петков Терзиев (Постол Войвода). Истината е, че е отровен от преминалия на страната на гърците Тодор Чифтеов. 02.04.1915г. По време на Валандовската акция, в която участва и Христо Делчев, обединени чети на ВМОРО убиват 261 сръбски войника. 21.04.1915г. Убит е Яне Сандански. 01.10.1915г. Манифест на царя за обявяване на война и освобождение поробените от сърбите братя в Македония. 30.10.1915г. Сръбските армии са разбити и Македония е освободена. 31.10.1915г. Таймс публикува основанията за претенции на България към територията Македония. 1917г. Снимки от Лерин и много други населени места в Македония от края на ІХ и началото на ХХ-ти век. 24.04.1917г. Силите на Антантата правят поредния си неуспешен опит пробият българския фронт в Македония (бункера, наречен от английските войници "Окото на дявола"). 15.09.1918г. Пробивът при Добро поле принуждава България да капитулира. 06.12.1918г. Кръстьо Мисирков издава статията Сърбите и Душановата империя, с която осъжда претенциите на сърбите към тази "чисто българска земя - Македония". 1919г. Издаден е сборника със снимки от Македония Македония въ образи. 08.03.1919г. След загубата на България през Първата световна война се призовават Великите Сили да окупират Македония и да я направят независима държава. 16.08.1919г. След загубата на България през Първата световна война се призовават Великите Сили да окупират Македония и да я направят независима държава. 27.11.1919г. Сключен е Ньойския договор, с който е потвърдено разделянето на Македония, като областта на Струмица се дава на Кралството на СХС. 1920г. Резултати от преброяване на населението в Егейска Македония. 1923г. Масови интернирания на български семейства в Егейска Македония. Георги Трайчев издава книгата Мариово. 02.08.1923г. Тодор Александров пише благодарствено писмо до Михаил Чаков за запазването костите на Гоце Делчев. 02.12.1923г. Във в. "Пирин" излиза статията на Кръстьо Мисирков "Изходът". 21.12.1923г. В София е създаден Македонския научен институт. 30.04.1924г. Кръстьо Мисирков издава във в. "Мир" статията "Повече македонци", в която отрича писаното в статията си "Сърбите и Душановата империя." и отново определя "македонците" като отделна от българите вародност, която трябва да върви по собствен път. 11.05.1924г. Във в. "20 Юлии" излиза статията на Кръстьо Мисирков "Народността на македонците", където се отрича пък от твърденията си в статията "Повече македонци". 12.09.1924г. При Горноджумайските събития са убити Алеко Василев и Георги Атанасов. 1925г. Георги Баджаров издава в Австрия книгата Die Makedonische frage (На последната страница - етническа карта на Македония). 08.05.1925г. Във виенския Бургтеатър Менча Кърничева изпълнява смъртната присъда над Тодор Паница. 1927г. В списание "Македонски преглед" е отпечатана автобиографията на Кузман Шапкарев, написана в Прилеп през 1864г. В Париж излиза книгата на Алфред Рапoпорт "В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ". В София излиза книгата "Спомени на Гьорчо Петровъ". 1928г. Снимка от Галичник и много други населени места в Македония от края на ІХ и началото на ХХ-ти век. 13.01.1928г. Мара Бунева застрелва юриста на Скопска област Велимир Прелич. 13.01.1928г. Вестник "Политика" излиза със статия за атентата на Мака Бунева. 1930г. Излиза книгата на Неделчо Н. Чалъков "ЕДНА СТРАНИЦА от гръцкия варваризъм в XX век над българите в Македония и Тракия. В София излиза албумът "Като Струга няма друга". Григор Анастасов, Димитър Шалев и Димитър Илиев пращат петиция (вж. 00:58) до Обществото на народите за терора над българите в Македония, придружена със списък (вж. 01:10) на 222-ма убити българи от сръбските окупатори. 03.07.1930г. Във в. "Заря" в Торонто излиза нова статия на д-р Христо Татарчев "ПАНСРЪБСКАТА ИДЕЯ И МАКЕДОНСКИЯ НАРОД". 06.07.1933г. Йордан Самарджиев пише кратки спомени за началото на революционните борби в Македония 1932г. National Geogaphic отпечатва снимка на македонски жени в България. Снимки също на много други населени места в Македония от края на ІХ и първата половина на ХХ-ти век. 09.10.1934г. Владо Черноземски убива в автомобил в Марсилия сръбския крал Александър І Караджорджевич. 1935г. Печат на Македоно-българската църква "Св. Климент Охридски" в Детройт. 1940г. В София Костурското благотворително братство отпечатва в книжка поемата "Локва" и "Виняри" от Лазар п.Трайков. 1941г. Посрещане на българските войски в Македония. Печат на Македоно-българската църква "Св. Георги" в Торонто. Април 1941г. Смяна на германската войска в Македония с българска. Министър-председателят Богдан Филов обявява Съединението на България 26.04.1941г. В Скопие-област се установява редовна власт на царство България. 01.06.1941г. Започват строежи на жп линии в Македония: Кулата-Демир Хисар, Г. Джумая-Царево село-Кочани и Гюешево-Куманово. 23.06.1941г. Мите Матовски, баща на Михайло Апостолски (Михаил Апостолов), пише молба за освобождаване на сина си от италиански плен. 07.12.1941г. Лазо Колишевски (Лазар Колишев), осъден на смърт за комунистическа дейност, пише молба за помилване. 11.03.1943г. Депортиране на eвреите от Скопие. 04.05.1943г. В Сяр, Егейска Македония се извършва тържествена панихида по случай 40 годишнината от гибелта на Гоце Делчев. м.09.1944г. От София е отправен "Апел до македонците в България". Ноември 1944г. Македонските ръководители в Куманово. 08.12.1944г. Писмо на ЦК на КПМ до ЦК на КПЮ, в което се съобщава за наличието на "елементи, които не са се сраснали с Ф. Югославия" по въпроса за азбуката и езика. 13.11.1944г. Посрещане на македонските ръководители в Скопие. Пролетта на 1945г. Парад на 15-ти македонски корпус в Скопие след последната операция по освобождението на Югославия. 07.06.1945г. Взето е Решение за приемане на македонскиот правопис како официален. 19.06.1945г. Телеграма, с която се нарежда всички бежанци от Гърция да бъдат преселени в Югославска Македония. м.10.1946г. Излиза първия брой на весник "Македонска искра" в Австралия. 11.12.1946г. По запитване от Борис Чанджиев започва преписка за наличието на "македонско малцинство" в Пиринско. 27.12.1946г. Областният управител нарежда на контрольорите и преброителите в Неврокоп да пишат всички в графа "македонци", с изключение на българите от други краища на България, евреите, циганите и турците. Същият ден е изпратена телеграма и от Областния управител на Разлог с подобно нареждане. 10.05.1948г. Писмо от бежанци от Егейска Македония, които протестират срещу опитите да бъдат преселени във Вардарска Македонияя. 18.11.1949г. Писмо за проблемите с изучаване на македонски едик и история в Пиринска Македония. 19.04.1950г. Създава се (виж от стр.92 нататък) Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. м.01.1957г. Излиза последния брой на весник "Македонска искра" в Австралия. 04.07.1963г. Вестник "Македонска трибуна публикува статия (виж 1:55) за опитите на комунистически Белград да заличи миналото на македонските българи. 29.01.1970г. Вестник "Македонска трибуна" излиза със статия, изобличаваща фалша на новонаписаната "История на македонския народ". 1971г. Венко Марковски завършва книгата си "Кръвта вода не става". 1972г. Славко Димевски пише статия, в която фалшифицира писмата на Петко Рачов Славейков за македонизма от 1874г.. 01.10.1989г. Иван Михайлов дава последното си интервю. 25.01.1991г. Приета е Декларация за независимост на Република Македония. 15.01.1992г. България първа в света признава държавата Македония. Лятото на 1992г. Българският президент Жельо Желев убеждава руският президент Борис Елцин да признае Македония. Борис Елцин подписва указа веднага след като се качва на самолета си. 16.11.1992г. Извършен е обиск в дома на Ангел Митрев за конфискация на българска литература. 11.02.1994 В Република Македония за първи път след 1944г. се появява статия ("Чии преродбеници беа тиа и зошто умираа") за българската народност на македонските просветители. 06.03.2001г. Петър Стоянов прави изявление, че България е готова да изпрати войски в помощ на правителството на Македония. 13.01.2006г. Край плочата на Мара Бунева са пребити част от дошлите на поклонение българи. 29.01.2007г. Вечер публикува вижданията на Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив в Македония, за българското самодеклариране на Кръстьо Мисирков и Гьорче Петров. август 2007г. Султана Марковска, дъщеря на Венко Марковски, пише статия по повод лъжите на племенницата му Бранислава Радосавлевич за живота на поета. 21.09.2007г. Направена е постановка на македонския българин Мирослав Ризински с пренасянето на 6000 евро подкуп. януари 2008г. Излиза книгата "Българската политика спрямо Република Македония, в която е направен анализ на състоянието на двустранните отношения и неуспехът на политиката на безкористна доброжелателност, която води България и се поставят основите на нова стратегия. 11.02.2009г. Започва скандал с българските военни гробища в Македония. 29.07.2009 г. Спаска Митрова, българка от Гевгелия, е хвърлена в затвора заради битов спор с бившия й съпруг. 15.01.2010 Президентът Желев е награден с най-нисокия македонски орден "8- ми септември". 13.12.2010 г. Експолицаят от Македония Здравко Здравески със семейството си поиска убежище в България с мотив, че животът му е заплашен в Македония, тъй като се самодекларира като българин. Преди това той е лежал в затвор в Македония по скалъпено обвинение, основано на доказани принуди за лъжесвидетелстване срещу него. 02.02.2011г. Излизат резултатите от изследване, дпоред което в традиционните медии в България и Македония липсва характерен "език на омразата". Такова обаче съществува в интернет-медиите. 04.05.2012г. Хулигани попречиха на българския посланик в Македония да положи цветя на гроба на Гоце Делчев. 22.07.2012г. За първи път от десетилетия стотици българи празнуват в Смилево годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Няколко дни след това е уволнена участвалата на събора Виолета Младенова с краткото обяснение „за бугари в Македония няма работа”. 05.10.2012г. Декларация на Общинския съвет на Благоевград по повод 100 годишнинана от освобождението на Горна Джумая и присъединяването на пиринска Македония към майка България. 15.09.2012г. Премиера на откровено провокативния лъжеисторически филм "Трето Полувреме" на режисьора Дарко Митревски. Филмът е спонсориран от македонското правителство като "Проект с национално значение" 11.12.2012г. Съвета на министрите на ЕС излиза с решение, че Скопие трябва да подобри отношенията си със съседите, ако иска да получи дата за преговори с ЕС. Решението съвпада с българската позиция. 26.12.2012г. Излъчен е документален филм за живота на българите в Македония. 20.03.2013г. Неизлъчено интервю на Петър Колев пред телевизия "Телма" за отношенията Македония-България, съвременната политика и историята. 17.04.2013г. Нямаме нужда от договор за добросъседство със София, твърди външният министър на Македония Никола Поповски. историята. 21.04.2013г. Македонисти от ОМО "Илинден" протестират срещу хоро с българското знаме на българска територия, на събора на Роженския манастир. 21.04.2013г. Според Посланикът на България в Европейския съюз Димитър Цанчев "отношението на Скопие към съседите предизвиква тревога".