Маски

Първите маски които ни раздадоха, бяха по-грозни от смъртта.



Та те изобразяваха сърби. Подлите хора, които бяха нахлули от север като освободители, а всъщност се настаниха в нашите домове. Наглеците, които ни казваха какво и как да правим в собствените ни къщи, които убиваха, изнасилваха и грабеха безнаказано.

Нямаше човек, който да слага такава маска с удоволствие. Носехме ги по нареждане на Господарите, но при първа възможност ги захвърляхме и псувахме сърдито.

Събирахме се, негодувахме и убивахме сърбите, които можехме да докопаме. Мнозина от нас предпочитаха да дадат живота си вместо да носят тези грозни маски.

Сърбите разбраха, че така няма да се получи. Нарисуваха нови маски. Постараха се да ги направят красиви.

Направиха лъскава имитация на шлема на Великия Александър, обшита майсторски със славянски шевици. За да залепнат по-добре на лицата ни ги намазаха с лепилото на интернационализма и братството между народите.



Ние, носили омразните маски на сърби откакто се бяхме родили бяхме доволни.  Не знаехме какво е това да живееш без маска и мечтите ни стигаха до там маската да е красива. Да ни отличава от сърбите.



Новите маски бяха точно такива. На тях пишеше с големи букви: "МАКЕДОНЕЦ". Стоеше гордо, по-гордо дори от думата "сърбин".

Изравнихме се с бившите господари, станахме част от тях. Започнахме да се следим едни други кой коя маска носи. Лицето беше причислено към срамните човешки части и никой нямаше право да го показва. Това стана оскърбление не само за сърбите, а вече за всички нас. След като ние носехме маски, значи всеки може да носи. Длъжен е да носи!

Ако някой дръзнеше да се появи без маска жестоко го наказвахме. Ние и сърбите. Помагахме си.

Скоро всички ексхибиционисти разбраха, че за да оцелеят, трябва да носят и те маски.

Бяхме хуманни и на всеки давахме право да избира каква маска да носи.

Старата сръбска маска беше грозна, но престижна. Даваше ти право да бъдеш едно цяло с властта.

Македонската беше красива, но народна. С нея можеше да си част от народа.

А мнозина започнаха да носят маската на югославянството - съчетание от двете традиционни.

Не беше важно каква маска носиш, важното беше да оцелееш! Да не си в групата на шибаните, гонени от всички ексхибиционисти.

И така ден след ден, година след година носехме маски докато станахме едно цяло с тях.



Дойдоха нови времена.

Необходими са нови маски, старите вече са тежки и неудобни.

Сега сме разделени на два лагера: едните искат да махнем от маските славянските шевици.



Другите - шлема на Александър.



Много е важно да бъде подбран правилния вариант, тъй като сме в голяма опасност.

Това всички го усещаме. Очните процепи на самата основа са много малки и на всичкото отгоре разместени.



Не виждаме добре през тях и е много важно каква маска ще подберем, за да компенсираме този недостатък. Защото иначе



Затова търсим маска, на която целия свят да се възхищава.

Така да се възхищава, че малките очните процепи да са без значение.

Знаем, че има такава маска и продължаваме да я търсим.

Просто за да оцелеем в жестокия, шибан свят на ексхибиционисти.






Оригинален пост и коментари: http://vihren.blog.mk/2012/01/14/maski/