Победоносец 1915-1918г.

Първата световна война. Велики битки, славни победи.

Така завършваше постът "Победоносец 1885-1913г."

Битки и победи, за които средностатистическият селянин от Македония дори не е чувал. Той знае, че "бугарите са татари и губитници", защото шумадийските "граждани", събрани от планините и направени чиновници и даскали в Македония, това са набили в  тиквите им.

България официално се включва във войната на 01.10.1915г., но военните действия започват много по-рано. Разбира се, в Македония.

Март 1915г.

Валандовската акция е осъществена от ВМОРО съвместно с една турска чета срещу окупационните сръбски войски. Нападати са три укрепени от сръбски части пункта - Валандово, Пирава и Удово. В сблъсъците загиват 40 български и турски четници и милиционери и 470 сръбски войници и 7 офицери, а още 353 войници и 8 офицери са пленени.Четите се посрещат възторжено с развети по къщите български знамена. Войводата Любомир Весов на събралия се митинг обявява, че в града е установена българска власт, и че Македония в най-скоро време ще бъде освободена от сръбска власт. През нощта на 21 март въоръжените формации се изтеглят.



Октомври 1915г.

България се включва на страната на Централните Сили, които са много по-щедри в обещанията си и предлагат не само Спорната зона, а цяла Македония на България. На 1 октомври 1915 година България обявява война на Сърбия и на 14-ти октомври навлиза в територията й. Първа българска армия напредва в Поморавието, превзема Пирот и  Ниш (с фронтална атака и бойния вик "На нож"). Втора българска армия разгромява сръбските сили в Македония и за три дни  достига до бреговете на Вардар. По този начин е отрязана възможността за съединение на сръбските войски с тези на Антантата в Солун. Сърбите, притиснати отвсякъде, отстъпват към Косово поле.

На 17-ти октомври френски и английски войски се опитват да се съединят със сръбските на Косово Поле. Край Криволак са пресрещнати от южните формирования на Втора българска армия. Въпреки численото си преимущество съглашенците са отблъснати и отстъпват обратно на гръцка територия. По заповед на германското командване българското настъпление е спряно на сръбско-гръцката граница. Това осуетява възможността целите Балкани да бъдат овладени от Централните сили и с това да се реши войната в тази част на Европа. Формира се Солунският фронт, който трябва да служи за изпомпване на войници на Антантата от останалите фронтове, облекчавайки германските войски в Европа.

Ноември 1915г.

Първа армия форсира река Южна Морава. Главният удар е по направление Ниш - Прищина. За 2 дни българските части завземат Прокупле, където срещат краткотрайна съпротива и започват преследване.

На 9 ноември българските части навлизат в Косово и по двете направления. Сръбската армия опитва контратака срещу Враня и Куманово, за да се съедини с англо-френските войски, но е отблъсната. Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия без особена съпротива превземат Прищина на 24 ноември.

Косовската операция завършва на 4 декември с овладяването на Дебър и Дяково.

В тази операция сърбите загубват 42 000 войници, 199 оръдия, 150 автомобила и голямо количество коне и друго военно имущество. Предалите се сърби са толкова много, че българите престават да взимат пленници и ги гонят с виковете: "По куки, по куки".

Остатъците от сръбската армия бягат през Албанските планини и с италиански и френски кораби са прехвърлени на о-в Корфу.

С Косовската операция завършва овладяването на Южна Сърбия и Македония.

Пленени сръбски войници, 1917 г.

Август 1916г.

Първи битки от Дойранската епопея. Съглашенските войски започват настъпление на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пловдивски полк. Последвалите четири атаки - на 10, 15, 16 и 18 август са отблъснати.  При тези атаки Силите на Антантата дават 3200 убити.

През нощта на 16 срещу 17 август 1916 г. 1-ва армия преминава в настъпление към Лерин. По време на операцията 1-ва българска армия овладява град Лерин, както и сравнително големите селища Билища, Арменово, Екши Су, Баница и други. В резултат на настъплението е заета площ от около 2500 кв. км, заемана до този момент от съглашенци.

От 18 до 23 август при Струмската операция е овладяна територията между реките Струма и Места, с площ от около 4000 кв.км.  Средно денонощният темп на настъпление е около 13-15 км, а ширината на фронта, на който се води настъплението - около 230 км. В резултат на Струмската настъпателна операция дължината на Солунския фронт е съкратена с около 100-120 км. Пленен е целия дислоцирания тук 4-и гръцки корпус.



Школата за запасни подпоручици в Скопие (Школата на Дрангов), III взвод, 5-а рота. Скопие, септември 1916 г.

Септември 1916г.

Румъния влиза във войната на страната на Антантата. Това принуждава българите да прехвърлят сили на север. Формирана е Трета армия начело с генерал Стефан Тошев.

На 4 септември 1916 година, е освободен Добрич. Руски, румънски и сърбо-хърватски сили предприемат контранастъпление в следващите дни, но са отблъснати, въпреки голямото си числено превъзходство. Основна роля в решителната битка изиграва коннницата на ген. Колев, разбиласърбо-хърватската дивизия. След разбиването й руските части изпадат в паника и също отстъпват на север.




На 5 септември сутринта започва атаката на Тутракан. Румънците са превърнали града в силно укрепена крепост. Оказват ожесточена съпротива, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На другия ден следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. В еднодневната битка загиват 8000 души, от които 1800 българи.

Превземането на силно укрепения Тутракан, известно и като „Тутраканска епопея”, се изучава в редица военни академии по света.

Октомври 1916г.

След блестящата победа и разгрома на румънската армия при Тутракан, провала на румънския десант при Ряхово и отразяване на руско-румънското контранастъпление в Добруджа, пред нашите войски се създават предпоставки за успешно настъпление и освобождаване на цяла Северна Добруджа.  Руско-румънските войски и една сръбска дивизия организират отбраната си около силно укрепената Кубадинска позиция. На 19 октомври в 7 часа нашата артилерия открива мощен и безпощаден огън по руско-румънските позиции и батареи. След двучасовия артилерийски бараж в атака тръгва пехотата. Кубадинската позиция е превзета и нашите войски продължават успешното си настъпление на север. На 22 октомври пада Констанца, последвана от Черна вода. Разбитите и деморализирани румънски и руски войски постепенно са изтласкани към блатистата делта на Дунав.

На Солунския фронт съглашенците събират значителна сила от 6 сръбски, 5 британски, 4 френски, 1 италианска и 1 руска пехотни дивизии. Силите на тази армия достигат между 369,000^[2]и 400 000 души. Силите са разпределени в 201 пехотни батальона с 1025 артилерийски батареи^[3] и 1,300 картечници.^[4] Събралата се армия започва офанзивата, позната като "офанзивата при Битоля".

Едни от най-жестоките битки се водят при завоя на река Черна, станали легендарни.  Сръбски, френски, италиански и руски сили сили предприемат атаки, използвайки превъзходството си от страна на артилерията. Само в нощта на 14 октомври 1916г. сръбските войски предприемат 8 последователни безуспешни атаки. Българските защитници не отстъпват от позициите.

Улица “Цар Фердинанд” в град Прилеп, 1916 г.

Ноември-декември 1916г.

След нови боеве на 17 и 18 ноември българските войски са принудени да се изтеглят от Битоля, като заемат позиции на Червената стена, на 5 км. северно от града, който остава в техния артилерийски обстрел. Съглашенските сили не успяват да пробият новите позиции и на 11 декември спират офанзивата, без да постигнат тактически успех.

На север част от българските сили са изтеглени и включени в новосформираната Дунавска армия, която форсира Дунав при Свищов на 23 ноември. Командваните от фелдмаршал Аугуст фон Макензен войски прегазват румънската съпротива и на 6 декември победоносно влизат в Букурещ заедно с австро-германската армия на фелдмаршал Фалкенхайн. След паради по улиците на града Трета армия продължава настъплението си и преодолява румънската съпротива при река Калмацулуй.

Януари 1917г.

На 05.01. 1917 година българските войски завземат Браила и достигат река Серет, където преминават към позиционни действия. Цяла Добруджа е освободена. За българите с това приключва офанзивата на север.

Март 1917г.

На 14 март пет френски дивизии атакуват Червената стена над Битоля. Укрепленията на върха сменят притежанието си няколко пъти, атаките на нож се сменят с тежък артилерийски обстрел. На 18 март върха е наречен "Македонска Шипка", защото защитниците му подобно на тези при битката за Шипка започват да хвърлят камъни и дървета по френските войски, когато им свършват мунициите. След шестдневни боеве, атаката е отблъсната с тежки жертви от страна на французите.

Април 1917г.

Започва втората голяма битка от Дойранската епопея. Атаката започва с тежък четиридневен артилерийски обстрел, в който британците изстрелват 100 000 снаряда. В резултат на това насипите и някои дървени структури на предните позици са унищожени. Българската армия също отвръща с огън от батареите между Вардар и Дойран. Англичаните осъществяват безуспешни атаки през нощта на 24 срещу 25 април и на 27 април.



Госпожа Донка Ставрева, ефрейтор от 2-ри македонски пехотен полк

Май 1917г.

Поради критиките на висшето командване британците правят нови опити за пробив при Дойран. На 8 май след дълъг артилерийски обстрел започват нова атака. Главното нападение започва в 9 часа с британски войски на 5 вълни. Следват четири атаки през нощта на 8 срещу 9 май. Британците са победени и търпят тежки загуби.^[6] Кореспондент на Таймс пише, че британските войници наричат точката "Борис" "долината на смъртта. Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Повече от 2250 убити са погребани от българите. Загубите на девета плевенска дивизия възлизат на 2000 загинали.

Сутринта на 9 май 1917г.под прикритието на барабанен огън френски,италиански и руски войски започват нов опит да пробият българския фронт в района на завоя на Черна, като провеждат три последователни атаки. Първата атака започва сутринта по целия участък на завоя, но е отблъсната с огън и българска контраатака. Към обяд е проведена втора масова атака. Атакуващите съглашенски войски нахлуват в първата отбранителна позиция. Българи и германци се вдигат в контраатака и успяват да отхвърлят противника и да възстановят отбраната си. Вечерта на 9 май 1917г.съглашенските войски провеждат нова атака,която отново е отблъсната с огън. Загубите на атакуващите съглашенски войски са огромни. Убити са 5 425 души, пленени са 2 техни офицери и 200 войници. Българските загуби в този район са 1 605 офицери и войници. На 11 май 1917г.настъплението на съглашенците в завоя отново е възбновено. Атаката им е отбита с огън, а на някои места и с ръкопашни схватки. Следобяд на този ден има повторна атака на противника, която пак е отблъсната. Последният опит за пробив на отбраната в завоя е предприет на 17 май 1917г. Предшестван е от 4-дневна мощна артилерийска подготовка. Сутринта на този ден френски части атакуват германските позиции, но са отбити. При втората си атака французите влизат в окопите и чак след 1,5-часов ожесточен ръкопашен бой са отблъснати, като понасят големи загуби.

При Червената стена край Битоля битките също продължават ожесточено. В началото на май французите успяват да превземат височината. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), се изсипва двучасов ураганен артилерийски огън. Под прикритието на артилерийския обстрел специални щурмови команди се промъкнали до френските окопи и ги затрупали с град от ръчни бомби. След това дошъл редът на огнепръскачките. Скоро затрещяват и взривяващи се боеприпаси и окопите се превърнали в огнен ад. Когато всичко утихва, един български полк тръгва с натъкнати ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат. Не ги посрещнал нито един изстрел. 259 войника и 2 офицера,  единствените оцелели,  се предават.

Символичният връх е върнат отново и остава в български ръце до края на войната. Пет френски дивизии губят между 40% и 75% от екипировката си и не се правят нови опити за атакуване на българите.

С краха на всички атаки завършва с провал цялото съглашенско пролетно настъпление на фронта в Македония. На 21 май 1917г. настъпателните действия на Антантата по всички участъци на фронта са преустановени.



Съглашенските войски в Солун, сръбски офицер разговаря с войници от британските колониални части, 1917-1918 г.

Септември 1918г.

Третата битка от Дойранската епопея. На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия  (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.

Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:

„ В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран“.

За уважението на англичаните към непревземаемата българска позиция свидетелства следният факт:

През 1936 г. в Лондон,  се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”

Но по същото време докато на Дойран българите удържат бляскави победи, при Добро Поле французи, сърби и англичани успяват да пробият българския фронт. Тази загуба се оказва достатъчна за окончателна победа на Съглашенците над България. Българските войници, деморализирани от дългите лишения, се разбунтуват и поемат към София да търсят сметка от управляващите . България е победена и на 29-ти септември подписва Солунското примие. Следват Ньойския мирен договор, оставил отново българи под чуждо управление. Настъпва Втората национална катастрофа...

Резултатът: над 100 000 жертви и над 160 000 ранени, разбита икономика, откъснати от България земи с българско население: Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Струмишко и Западните покрайнини.



На България е забранено да има армия. Опарена от двете Национални катастрофи само за едно десетилетие, България повече никога не се доверява само на оръжията. През Втората световна война българските войски отново воюват и печелят победи, но лавирайки в сложните световни отношения. Това доведе до учудващо малък брой на загиналите българи, но и до не по-малко бляскави победи. но за това - в следващ пост!





Оригинален пост и коментари:: http://vihren.blog.mk/2011/07/03/pobedonosec-2/