Победоносец 1885-1913г.

Днес е св. Георги Победоносец.

Римският войник, победил ламята и превърнал се в мъченик на Христовата вяра.

Датата е избрана за празник на Българската Армия. От създаването си през 1879г., през целия бурен ХХ-ти век Българската Армия се ползва с благословията му и прилага в действителността неговото прозвище - Победоносец. Няма нито едно пленено българско бойно знаме, множество български победи се разучават все още във военните университети по света.

Победите на Българската Армия:

1885г.

Сърбия напада младото Княжество България, разчитайки на липсата на опит и на факта, че българските войски са съсредоточени на южната граница, очаквайки нападение от Турция. В българската армия наистина няма офицер, по-възрастен от 30 години. Затова войната е наречена "Войната на капитаните". Частите от Южната граница пристигат пеша, преминавайки за две денонощия 146 километра! Арогантните сърби са разбити напълно само за шест дни. Крал Милан панически побягва, изоставяйки дори личните си вещи - плененият му мундир може да бъде видян в Софийския Военноисторически музей. След превземането на Пирот Сърбия е на колене. Спасена е с намесата на Великите сили, поставили ултиматум на българите да спрат контранастъплението си.

1912г.

В умът на българина една мисъл властва над всичко останало: "СВОБОДА НА ПОРОБЕНИТЕ БЪЛГАРИ"

Българската Армия пресича границата с Турция. Основният удар е в посока столицата Истанбул. На турците им се налага да прежалят Македония и Беломорска Тракия и се насочват да спрат това настъпление - няма какво повече да губят. Офицерите им се кълнат пред Корана "да победят или да умрат".  Но не успяват да спрат тръгналият да умре за свободата на братята си български войник. Викът "На нож" всява ужас, падат силни крепости като Лозенградската, Люлебургаската, Бунархисарската...  На денонощие българските войски настъпват с 14 километра (за сравнение - моторизираните немски войски успяват да настъпят с 10 километра на денонощие през  "Блицкриг"-а срещу СССР в началото на нападението им).

Българското настъпление в Беломорието и Роодопите също е неотразимо. Янвер паша, пленен при Мерхамлъ с 152 офицери и 9000 войници, дава интервю на руски военен кореспондент: "Изумителна е бързината на движението и на нападенията.Това е ураган!"

Зад щиковете на българските войници, насочени фронтално към столицата, гръцките и сръбски войски заемат почти без бой огромна част от прежалената от турците Македония.

1913г.

Превземането на Одрин. Крепостта, смятана за непревземаема от световния военен елит, пада само за 30 часа пред българската фронтална атака с ръкопашен бой! След превземането й от цял свят, дори от Япония идват военни специалисти да разберат как е станало това.

Междусъюзническата война. Предизвикана от страха на Великите сили от българските победи и зараждането на нова Световна сила на Балканите. Сръбските и гръцки войски започват терор над българското население в Македония, отказват се от предвоенните ангажименти и не искат да напуснат заетите територии. Българската армия е принудена да воюва срещу четирите си съседа едновременно.

Гръцката армия е пусната да влезе в усоите на Кресненското дефиле и обградена отвсякъде. Чака се само сигнал за атака, за да бъде напълно унищожена, както са били унищожавани неведнъж византийските армии. Положението на гърците е критично, няма измъкване.

Сръбската армия в Македония е разгромена, българските войски настъпват в Сърбия. Първа Армия е завзела Княжевац, Трета е настъпила от юг към Пирот. Сръбските войски са в паника, градът отново е в българските клещи. И тези български армии чакат сигнал за атака.

Българските военни победи отново са пълни и абсолютни. Гръцкото и сръбско правителства все по-настойчиво искат примирие, възможно най-бързо.

В това време румънските войски напредват от север, биейки се с пъдарите по селата. Русия подпомага нахлуването на румънските войски, като руснаци изграждат понтонните мостове над Дунав. От югоизток турските армии започват контранастъпление...

България е принудена да подпише примирие. Българските армии не нанесят ударите си.

Значителна част от българите - Македония, Тракия, Добруджа, попадат под робството на нови господари.

Необходимо е да се отбележи приносът на Македоно-Одринското опълчение в победните битки през 1912-1913г.  Българите от Македония и Одринско, стекли се като доброволци в Българската армия, са участници в най-тежките боеве и не жалят кръвта си за свободата на родните си места.

1916-1918г.

Първата световна война. Велики битки, славни победи. Но за тях - в следващ пост. Нали не очаквахте, че дори и само маркирани, победите на Българската Армия могат да бъдат изброени само в един пост?

Източници: http://members.tripod.com/nie_monthly/nie5_01/plamen-armia.htm

http://bg.altermedia.info/?p=1954

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Kokerov_1913.pdf

==========================================

Честит празник на всички, които носят името Георги!

ПП Следващият пост търсете тук: Победоносец 1915-1918г.





Оригинален пост и коментари: http://vihren.blog.mk/2011/05/06/pobedonosec/