Един от участниците в събитията, Евтим Спространов, обяснява в дневника си: "...целта е да се скове всичко. Да няма сигурност никъде: тръгнеш с железница, опасно е да я не дигнат във въздуха; тръгнеш с параход, можеш да се намериш на дъното на морето..."
Друга бомба, пренесена в София от войводата Михаил Даев и предназначена за Скопие, също избухва преждевременно - поради закъснение на влака тя избухва на сръбско-турската митница.
Мащабни атентати са запланувани за столицата Цариград. Целта е била да бъдат взривени четири кораба на пристанището. Едновременно с това трябвало да бъдат взривени двете митници и две банки в столицата на султана. Пораженията биха били невиждани дотогава.
За взривяването на корабите на пристанището в Цариград отговаряли Иван и Васил Стоянови ( братя на големия български революционер Захари Стоянов, участник в Априлското въстание и в Съединението на България, автор на "Записки по българските въстания"), братовчед им Стефан Димитров и морският капитан Антон Прудкин.
Те избират пътнически кораби, които на 9-ти септември трябвало да са в Цариград. Уговорката им е, ако ги хванат на турската митница, веднага да взривят бомбите в самоубийствени атентати, както постъпват и Солунските атентатори.
Единият от корабите е австрийският параход "Вашкапу", извършващ курс от Варна за Цариград.
На 01-ви септември Прудкин изпраща Иван и Стефан с лодка до "Вашкапу". Те носят два куфара, всеки с по 25 килограма динамит. Когато камериерът се притичва, за да занесе куфарите им в каютата, Иван Стоянов отказва. В куфарите, заявява той, има пари. Дежурният митнически чиновник поисква да прегледа багажа им. Антон Прудкин го познава, чиновникът е македонец и като го дръпва настрани му казва, че двамата са хора на Организацията и заминават по работа. Той веднага заповядва на стражарите да се оттегляд и двамата атентатори се качват на кораба.
На 2-ри септември 1903г., на 20 километра от Бургас параходът е разтърсен от страхотен взрив. Най-вероятно адската машина се взривява при прехвърлянето на динамита на едно място, но е възможно атентаторите да са разкрити и да са взривили бомбата. Загиват 28 души - 17 от намиращите се на борда пътници и 11 от екипажа, в това число атентаторите, както и капитанът с помощниците му.
Антон Прудкин и Васил Стоянов се качват на 3-ти септември на друг кораб за Цариград - "Фресине". Носят също два куфара с по 25 кг. динамит. Едва на борда на кораба узнават за станалата предишната вечер експлозия на "Вашкапу". Васил Стоянов предлага веднага да взривят бомбата, но Прудкин го разубеждава, тъй като такъв взрив извън Турция само би навредил на ВМОРО. Хвърлят адската машина в морето и още в Бургас слизат от борда.
Прудкин, когото за разлика от Васил Стоянов всички във Варна познавали, бърза да се укрие. Известно време се крие при един македонец в Букурещ, след което заминава за Швейцария.
Първоначалната версия за взрива е, че са гръмнали корабните котли, но тя бързо е опровергана. Разследващите установяват, че корабът е взривен. Под силния дипломатически натиск на Австро-Унгария в България започва разследване. Един файтонджия разказва, че е закарал на кораба двама младежи с подозрителни куфари, придружавани от Прудкин, който той добре познава, а на следващата вечер е закарал самия Прудкин до друг кораб със същите куфари. Издадена е заповед за арестуването на Прудкин, но българското правителство всячески се стреми да потули случая. Когато и в Швейцария е издадена заповед за арестуването му, Прудкин се завръща в България, където е арестуван, но отрича каквото и да било участие. Файтонджията бива сплашен от двама македонски комити и оттегля показанията си. Разследващите излизат със заключението, че взривните вещества са били поставени на прахода още в Галац, преди да пристигне на българска територия. Разследването е прекратено, а Прудкин - освободен.
Но драмата има още едно действие. След няколко месеца Васил Стоянов изпраща по куриер писмо до Антон Прудкин, че ще получи чрез банката 50 000 лева. Щом Прудкин вземе парите, да бяга със семейството си в Аржентина, защото разследването за “Вашкапу” се подновява. След няколко дни сам Стоянов пристига във Варна и обяснява на Прудкин какво се е случило.
Останала без пари след Илинденско-Преображенското въстание, ВМОРО се мобилизира да си осигури средства. На някои дейци им хрумва остроумен план да накарат Австро-Унгария да плати за конспирацията срещу „Вашкапу”. Те предлагат на легацията в София да и посочат виновниците за атентата срещу крупна сума. Идеята им била да продадат кореспонденцията си с Антон Прудкин. От парите смятали да отделят 50 000 лева, с които Прудкин да избяга. По този начин спасявали своя съучастник и в същото време можели да изкарат доста пари. Планът обаче бил отхвърлен от Борис Сарафов.
За гибелта на „Вашкапу” не е осъден никой.
Поради избухването на бомбата в български, а не в турски териториални води атентатът не успява да постигне целта си. Въпреки това е най-кървавият атентат на ВМОРО, при който загиват 27 човека.
=======================
Части от книгата "50-те най-големи атентата в българската история" можете да прочетете онлайн на сайта на автора Крум Благов - http://www.krumblagov.com/fifty.php
Оригинален пост и коментари: http://vihren.blog.mk/2011/07/17/nai-smrtonosen-atentat-vmoro/
20 Responses to “ Най-смъртоносния атентат на ВМОРО ”
ОтговорИзтриване# 1 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 16:11
Дали Блаже Конески е издал книжка за най-кървавия атентат в историята на ВМОРО? За Прудкин, братята Стоянови, Герджиков…
# 2 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 16:15
Или някой крие за това значимо за македонската история събитие? И за много други събития, та се налага да рвите в антиката, белким оттам изскочи нещо, с което да се хвалите?
# 3 gjoamitipoezija Says:
јули 17th, 2011 at 16:30
Gi zalam idiotite na koi dvorot im e poln so gjubre a se opsednati so dvorot na sosedite… od ovaa bolest ni vo klinikite na EU nema da najdete lek…
# 4 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 18:23
Какви “соседи” те гонят пък тебе бе, gjoamitipoezija? Сърби ли, гърци ли? Аз пиша тук за чисто български работи, за ВМРО, за борбата на българите за свобода, ти за някакви си съседи говориш. Къде видя някакви “соседи” в поста?
# 5 тото Says:
јули 17th, 2011 at 20:34
Войводата Михаил Даев е от Балчик – информация за тези, които не четат линкове.
# 6 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 21:23
тото,
погледни македонската википедия: http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0:Sloboda_ili_smrt_logo.svg.
Над изброените достойни българи, между които и Михаил Даев, стои някакво сръбско знаме и сръбският надпис “Слобода или смрт”. Представяш ли си – над имената на Христо Чернопеев, Даме Груев, Тодор Александров, Тома Николов… над тези борци срещу сърбищината са сложили сръбски надпис…
Ега ти идиотите!!! Такива извращения просто не могат да останат ненаказани. От самата природа.
Това си заслужава отделен пост. Като имам време.
# 7 edge Says:
јули 17th, 2011 at 21:34
Жално е што верувајки на лажната историја, младите во Македонија се убедуваат себе си и веруваат во компјутерски дизајнирани знамиња без никаква историска вредност и мислејки дека баш тие се вистинските, отколку да се потрудат и да ги погледнат оригиналните знамиња под кои што се бореле и гинеле македонските комити за слободата на Македонија од србска и грчка окупација.
# 8 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 21:48
edge,
Можеш ли да разбереш дали думата “слобода” се е използвала и по-рано в македонските диалекти, или е донесена от сърбите? в писмеността, включително и върху знамената е естествено да се използва книжовната дума “свобода”, но ми е интересно дали в диалектите в Македония се използвала думата “слобода” още преди сръбската окупация?
# 9 filip22 Says:
јули 17th, 2011 at 21:55
А да одите вие у на мајакви пичката,па да не се вратите.Кој курас тука барате и јадете гомна.
А ти неписмен едге,терај се пичку материну,да те нема од Македонијава,да те нема.
# 10 Борис Says:
ОтговорИзтриванејули 17th, 2011 at 21:57
Намерих си сам.
Марко Цепенков: “Готфейкье се яз за Софиа да одам, едно за сбиркьите, друго, да я видам Софиа, а най-поекье да видам слушаната слобода и да видам некоя работа да ватам…”
Значи обещавам, че оттук-натам ПРЕСТАВАМ да се заяждам за думата СЛОБОДА!
Само когато някои хора се правят на слепи, че официално се е наричало и изписвало “свобода”, ще им го напомням.
# 11 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 21:58
Филипе тихо, каква е тая слободия, дето си позволяваш на блога ми?
# 12 filip22 Says:
јули 17th, 2011 at 22:04
Море кој ти ебе мајката татарска у пичка
# 13 filip22 Says:
јули 17th, 2011 at 22:05
Море кој ти ебе мајката татарска у пичка.
# 14 PIPS Says:
јули 17th, 2011 at 22:07
Брее, врие на блог од татарски говнојатци?! Ве немаше едно време,пак ќе треба да ве прскаме со Пипс, изгледа. Сте се намножиле како стршлени по ова горештиниве,а?
Ајт гитла УПМ истребете се бре клошари!
# 15 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 22:09
Не заеквай де, какво взе да повтаряш по два пъти, говори си спокойно, не съм толкова страшен.
# 16 Борис Says:
јули 17th, 2011 at 22:12
PIPS,
остави ни нас, кажи нещо за поста, за татарите Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Захари Стоянов…
# 17 edge Says:
јули 17th, 2011 at 23:55
Нема што да кажат, она што оригиналните историски документи го докажуваат не соодветствува со лагите во нашата историска верзија. Но, нема кој да види разликите.
# 18 Борис Says:
јули 26th, 2011 at 10:42
Нема кой, edge. На праните мозоци им е останала една-единствена мисъл: да не гледат встрани от това, което им сочат мозокоперачите. Наплашени са, умират от страх, че ще им се случи нещо ужасно, ако видят реалността.
# 19 antiseparatist Says:
јули 26th, 2011 at 11:02
Когаш ке излегуват официално одфрлените историски лаги во историjaта на Р. Македониja и признаниjaта за тоа дека повекето историски факти во Македониja се биле лаги, тогаш ке признааме дека Р. Македониja се превратила во наистина демократска држава!!!
# 20 Борис Says:
јули 26th, 2011 at 11:10
Точно така, това ще е показателно. Защото сегашните лъжи, фалшификати и страх могат да се поддържат само в антидемократична държава.